Начало / Любопитно / „При термитите на революцията“ – награденият с „Чудомир“ разказ на Алек Попов

„При термитите на революцията“ – награденият с „Чудомир“ разказ на Алек Попов

София, началото на 40-те години на ХХ век.

Едвам изплували от мрачната бездна на мистицизма и суеверието, сестри Палавееви отчаяно се нуждаели от някаква по-жизнеутвърждаваща формула на съществуването. Дънов сочел посоката, но не и пътя. Сама по себе си физическата култура не давала разрешение на въпросите, които ги вълнували, макар да ги карала да се чувстват добре в телата си. В главите им зеел идеологически вакуум. През изминалите години, докато се носели на гребена на всевъзможни движения и течения на мисълта, скачайки от лагер в лагер, опознавайки все по-чудновати доктрини и практики, Кара и Яра почти не обръщали внимание на тези семпли, непридирчиви, ала детерминирани дейци на прогреса, с каскети, вечно бързащи за събрания. Тихо и неуморно, тухла след тухла, те рушали стария ред и полагали релсите, по които трябвало да мине локомотивът на историята. Наричали ги термитите на революцията, с отсянка на презрение. Но за разлика от останалите палячовци (начело с анархистите!), които обръщали борбата на шоу и само обърквали пролетариата с маймунджилъците си, единствено комунистите можели да се похвалят с нещо истинско. От развалините на руското самодържавие те успели да съградят мощен колос, който димял заплашително на северната граница на Европа, пускал червени искри в дългите зимни нощи и стряскал съня на всеки едър или дребен собственик от Черно море до Атлантика. Въпреки слуховете, че всичко това е постигнато с цената на робски труд и чудовищни репресии, никой не можел да отрече, че творението им представлява внушително въплъщение на марксистко-ленинската мисъл. Новото учение обаче грабнало сестри Палавееви не със сухи постулати и теоретични еквилибристики, а със смайващата визия на бъдещето, която им предложило.

На връщане от Изгрева Кара и Яра се запознали с група младежи, които идвали от първомайска манифестация. Те учели в педагогическия профил на Втора мъжка гимназия, произхождали от разнородна среда и изповядвали социалистически възгледи. Запознаването било предшествано от дълго пулене, след което момчетата се повлекли подир тях в приповдигнато настроение, но без ясна концепция какво да правят оттук нататък. Чак на ъгъла на Витошка и Солунска един от тях, по-оперен и съобразителен, се осмелил да ги заговори под предлог, че има свободни билети за най-новия съветски филм с Любов Орлова. Да не забравяме, че в предвоенна София съветските филми били точно такава рядкост, каквато впоследствие станали и американските. Дирекцията на пропагандата гледала на тях с подозрение като проводник на чуждо влияние и нездрав интернационализъм. В този смисъл развлекателната индустрия на СССР се радвала на сравнително висок статус сред младите хора, носеща привкуса на забранения плод и да кажеш на някого „Хайде да ходим на съветски филм!“ си било секси предложение отвсякъде. Включително за сестри Палавееви.

Липсва единство по въпроса кой точно е бил филмът, способствал за идейния прелом у Палавееви. Според част от източниците момчетата са ги завели да гледат популярната комедия „Волга-Волга“, разказваща за приключенията на два самодейни творчески колектива на път за Москва. Други твърдят, че става дума за шпионския трилър „Грешката на инженер Кочин“. Според трети – за култовия мюзикъл „Цирк“, в който Любов Орлова дефилира с бяло поло по Червения площад под звуците на хита: „Я такой другой стране не знаю, где так вольно дишет человек!“. Впрочем очарователната, чипоноса и доста hot, според днешните стандарти, Орлова се подвизава и в трите ленти, създадени в навечерието на Втората световна война. Всяка по своему утвърждава съветския начин на живот, така че едва ли си струва да губим време с изясняването на този въпрос.

Прожекцията била организирана от киноклуба към „Червената къща“ – културно-просветно дружество, за което се предполагало, че е свързано с нелегалния Работническия младежки съюз. Тъй като клубът не разполагал със собствена база, обикновено наемал зали и салони на симпатизиращи организации като Дружеството на слепите. По принцип тези събития били обгърнати с тайнственост, подсилена от слухове за полицейски хайки или за набези на ратници, бранници, легионери и други реакционни елементи. Това била и причината за честата смяна на салоните. Точна информация за мястото и времето на прожекцията се спускала буквално в последния момент. Липсвали афиши. Пред входа обикновено дежурел по някой другар с вдиганата яка и прихлупен каскет, който мълчаливо упътвал публиката. Съществувала и някаква зачатъчна форма на фейс-контрол: така например не се допускали жени с мрежести чорапи и мъже с бомбета. Следяло се за лачени обувки, джобни часовници и панталони на райета. Златните кръстчета следвало да се крият под дрехите. На цървулите и калпаците също се гледало с лошо око, тъй като издавали тежнения към „почвеничеството“ – най-омразната идеология за Партията. Вместо билети се издавали разписки, които в края на сезона се разигравали на томбола. Желаещите можели да си закупят и картички с ликовете на съветските звезди, отпечатани впрочем съвсем легално в софийската печатница „Аврора“. Филмите се доставяли от културната служба на съветското посолство без субтитри. Преводът се извършвал на място от един студент, който четял едновременно и мъжките, и женските реплики. Преди основната прожекция неизменно се излъчвал кинопреглед, разказващ за успехите на социализма в СССР. Леели се реки от разтопен метал, тракали станове, търкаляли се валяци, изливал се бетон, възправяли снаги стени и комини, силози и далекопроводи. Вериги от трактори порели безкрайната степ. На този епичен фон съветските хора дрънкали на балалайка, пеели, манифестирали, гимнастирали, рецитирали Маяковски и отглеждали едри сити бебета в безупречно стерилна среда. Младите се притискали в тъмното (целуването било забранено!), попивали жадно забранените кадри и се вълнували при мисълта за дебнещата ги опасност. Във всеки момент можело да прозвучи стражарска свирка или агент-провокатор да хвърли бутилка със запалителна смес. Излизали от залата възбудени, залитащи, сякаш слизали от влакче на ужасите, за да попаднат отново в мрежите на еснафския бит и болезнено раздробената частна собственост.

София продължавала да си живее така, сякаш СССР изобщо не съществувал! От шкембеджийницата на ъгъла лъхтяло на чесън. По улицата трополяла циганска каруца, натоварена с вехтории, а срещу нея се плъзгал чисто нов мерцедес с излъскани джанти. Продавачите спускали ролетките на магазинчетата си с оглушителен трясък, като пъдели лениво дрипавите малчугани, обсаждащи витрините. Безидейни двойки се шляели, хванати под ръка. Бездомни котки се катерели по боклукчийските кофи.

„Докога?? Докога!!“, питали се младите и стискали юмруци в джобовете.

–––––-

(Разказът „При термитите на революцията“ е основата на романа „Сестри Палавееви в бурята на историята“)

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

PeterMayBarryAward

Непоискан роман на Питър Мей се превърна в бестселър

Писателят удари десетката с „Карантина” Когато някой писател прибере неиздадените си романи в чекмеджето, обикновено …