Начало / Любопитно / „Патология на неравенството. Защо равенството прави обществата по-силни” от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет (откъс)

„Патология на неравенството. Защо равенството прави обществата по-силни” от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет (откъс)

НАСИЛИЕТО: ПЕЧЕЛЕНЕ НА УВАЖЕНИЕ

Където няма справедливост, където е наложена бедност, където преобладава невежеството и където всяка класа се чувства така, сякаш обществото е организиран заговор за нейното потискане, ограбване и разрушаване, там нито хората, нито собствеността са в безопасност.
Слово по случай 24-годишнината от еманципирането,
Вашингтон, окръг Колумбия, 1886, Фредерик Дъглас

 

Сега, когато започваме да пишем тази глава, насилието е в заглавията и от двете страни на Атлантика. В САЩ 18-годишно момче с пушка влязло в търговски център в Солт Лейк Сити, Юта, и стреляйки напосоки, убило 5 души и ранило четирима други, преди полицията да го застреля. Във Великобритания има серия убийства в Южен Лондон, включваща убийствата на трима тийнейджъри за по-малко от две седмици. Но историята, която най-добре илюстрира съдържанието на тази глава, се случва през март 2006 г. в тихо предградие на Синсинати, Охайо. Шестдесет и шест годишният Чарлс Мартин се обажда на телефона за спешни случаи. „Току-що застрелях едно хлапе – казва той на оператора. – Гръмнах го два пъти с проклетата пушка.“ Господин Мартин е застрелял своя 15-годишен съсед. Провинението на момчето? Претичало през ливадата на господин Мартин. „Хлапето се бъзикаше с мен, караше другите деца да ми досаждат и да заплашват дома ми.“

Насилието истински тревожи много хора. В последните британски изследвания на престъпността 35% от хората съобщават, че силно или значително се страхуват да не станат обект на хулиганство или уличен грабеж, 33% се страхуват от физическо нападение, 24% – от изнасилване, а 13% – от расистки мотивирано насилие. Повече от четвърт от запитаните казват, че се страхуват да не бъдат публично обидени или преследвани от някого с досадни искания. Изследванията в Америка и в Австралия стигат до подобни резултати – фактически страхът от престъпления и насилие може би е толкова голям проблем, колкото и самото насилие. Много малко хора са жертви на престъпления, включващи тежко насилие, но страхът от насилие засяга качеството на живота на много повече. Той засяга непропорционално уязвимите – бедните, жените и малцинствата. На много места жените се страхуват да излизат навън през нощта или да се прибират вкъщи късно вечер; старите хора заключват двойно вратите си и не отварят на непознати. Това са сериозни нарушения на основни човешки свободи.

Страхът от престъпление, насилие и антисоциално поведение невинаги съответства на нивата и тенденциите на престъпленията и насилието. Неотдавна беше отчетен спад на броя на убийствата в Америка, който обаче не беше последван от намаляване на страха на хората от насилие. Ще се върнем към съвременните тенденции по-късно. Нека първо обърнем внимание на разликите в нивото на реалното насилие между отделните общества и да обсъдим някои прилики и разлики.

По някакъв начин схемите на проява на насилие са забележимо повторяеми във времето и пространството. На различни места и по различно време тези прояви са извършвани преобладаващо от мъже и повечето от тях са на тийнейджърска възраст или на възраст няколко години след 20-ата годишнина. В своята книга „Мравката и паунът“ философът и еволюционен психолог Хелена Кронин показва колко тясно са свързани възрастовите и половите характеристики на убийците от различни места. Препечатваме нейната графика, сравняваща броя убийства в Чикаго с тези в Англия и Уелс . Възрастта на извършителя е нанесена на хоризонталната ос. По вертикалните оси е показан броят убийства, а на графиката има отделни линии съответно за мъжете и за жените. Веднага се вижда, че при мъжете броят убийства има максимум в края на тийнейджърските години и в първите години след 20-ата годишнина, както и че убийствата, извършени от жени, са много по-малко за всички възрасти. Разпределенията по възраст и пол за Чикаго и Англия и Уелс са изумително сходни. По-малко очевидно е, че мащабите на лявата и дясната вертикална ос са много различни. Лявата ордината показва, че броят убийства на милион души в Англия и Уелс се движи между нула и 30. Дясната ордината показва броя убийства в Чикаго, като мащабът е от нула до 900 убийства на милион души.  Независимо от поразяващата прилика на разпределенията по възраст и пол, в двете места има нещо коренно различно; в град Чикаго се извършват 30 пъти повече убийства на милион души, отколкото в Англия и Уелс. Върху биологичните сходства има наложени огромни разлики в обкръжаващата среда.

В някои общества престъпленията, свързани с насилие, са почти непознати. В САЩ на всеки три часа дете бива убивано с огнестрелно оръжие. Въпреки по-ниските нива в сравнение със САЩ, Великобритания също е жестоко общество, съпоставено с много други страни: над милион свързани с насилие престъпления са отчетени за периода 2005–2006 г. А за всяка общност повечето млади мъже всъщност не са агресивни, макар че най-често агресивни са точно млади мъже. Точно както обезкуражените сред бедните тийнейджърки стават майки, така бедните млади мъже от изостаналите квартали най-често са едновременно и жертви, и извършители на насилие. Каква е причината?

„Патология на неравенството. Защо равенството прави обществата по-силни” тук

Прочетете още

221012_b

Между редовете на „Хари и Меган“

Книгата на Кейти Никол описва симптомите, довели до разпад на кралското семейство Промяната на една …