Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Когато изпуснеш чаша или чиния на земята, те издават силен трясък. Когато се счупи прозорец или някоя картина падне от стената, следват гръмки звуци. Kолкото до сърцето, даже когато някой го съкруши, то остава безшумно. Да, човек би помислил, че като е орган с такива славни пълномощия, то би издало силен шум, че може да се чуят някакви церемониални звуци като от гонг или чинели, или пък звън на камбанка. Уви, то не вдига никаква врява, и няма какво да ни разсее от болката…
Елизабет Игън е интериорен дизайнер и жена, която държи всяка секунда от живота си под контрол. Владее я усещането, че се бори срещу целия свят, защото той прави всичко възможно, за да саботира намеренията й. Воюва срещу хора, които се самопоканват в нейната обител, спори с племенника си Люк и неговите детински хрумки, опитва се да се освободи от грижите за безразсъдната си сестра, противопоставя се на Попи и идеите й в работата, на Джо и неговото кафене, дори на благосклонния Бенджамин. Най-тежки обаче са сраженията със собствените й граници. Всеки човек, успял някога да усмихне дните й, изчезва мълниеносно като котка в нощта. Майка й загърбва семейството също както слънцето се врътва вечер, отнемайки й цялата светлина и топлина. И колкото повече копнее за любов и нежност, толкова по-неутешимо плаче нейната душа, защото обкръжението й включва един баща, неспособен да я погледне в очите от страх, че ще го погубят спомените, една сестра, забравила за съществуването на собствения си син, и един племенник, който я изпива всеки ден с големите си, будни очи, пълни с надежди за волно бъдеще.
Айвън е буквално невидим за всички, освен за Люк, Елизабет и Сирша. Неговият бизнес е приятелството. Принадлежи към едно миниобщество, решено да облекчава живота на другите, като не позволява на страстите им да остареят. Можете да го наречете социален работник, професионален най-добър приятел или просто водач. Айвън чува това, което хората казват, но най-вече другото, което скриват. Обича пица, прегръдки, маслини, звезди, да се върти на стол, да оцветява разни неща и да говори отзад напред. Забавен и мъдър в цялата си инфантилност, неочакван за другите, пък и за себе си, той съществува като всички нас, но го виждат само онези, които избират да го видят. Айвън се сприятелява с Люк, и понеже апетитът му към живота е заразителен, всяко проблясване на сините му очи кара кожата на Елизабет да настръхва. Да, неговият поглед е хипнотичен, а „гласът му напомня на любима песен, която ти се иска да усилиш докрай и да си пускаш отново и отново.“ Именно Айвън успява да отключи детето у Лизи. Поразен от чувствата си, той вижда у нея една от онези миди, които полепват по скалите на плажа Фермой: „Като ги погледнеш, ти се струва, че са прикрепени съвсем хлабаво, но в мига, когато ги приближиш или докоснеш, те се вкопчват здраво и се прилепват към повърхността с всички сили, за да запазят живота си.“ И решава да й помогне…
„Ако можеше да ме видиш сега“ е нежен щурм на въображението. Едно светло и притегателно четиво за нескончаемата радост от детството, пърхащо у нас до края. Важно е не как изглеждаш, напомня Сесилия Ахърн, важна е ролята, която играеш в живота на най-добрите си приятели. Трябва да си имаш доверие, че когато се сблъскаш с „невероятното“, ще вземеш най-правилното решение. И да не забравяш, че тъкмо необикновените случки и хора правят живота ти събитие. А иначе животът…, животът е просто една смешна болка.
„Ако можеше да ме видиш сега“ тук
