Начало / Автори / Димчо Дебелянов: Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна

Димчо Дебелянов: Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна

Днес, 28 март, се навършват 128 години от рождението на Димчо Дебелянов. Загиналият само на 29 години поет е роден в Копривщица. Там е и гробът му, след като през 1931 г. костите му са пренесени от Демир Хисар, Гърция, където загива по време на Първата световна война.

Дебелянов е учил в юридическия и в историко-филологическия факултет на Софийския университет. Следва само две години, тъй като, за да оцелява, започва работа като чиновник в учреждения, стенограф в Народното събрание, репортер. Паралелно публикува стихове в „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“. Освен прочутите си елегии пише сатира, която публикува под псевдонимите Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Превежда от френски, руски и английски Бодлер, Верлен, Шекспир.

„Димчо Дебелянов е роден с възторг и дири възторга – в любовта, в красотата, дори в самозабравата на живота. Пленник на тоя възторг, той се втурва с пурпурни доспехи в живота – за да го обгърне и покори, да въдвори там своето пълновластие. Уви, оказва се, че оръжията, с които излиза, са от твърде крехък, твърде нежен метал – не издържат, пречупват се…

Още на прага на деня го посреща Грижата. Тя остава негова спътница през целия му живот. Но вместо да събуди ропот и да разгори воля за борба, тя избистря у него мъдро и успокоено някакво съзнание за неотменим негов жребий. „О, Грижа, спътнице в нерад и стръмен път!“ Тъй е със скромните и чисти сърца, които считат, че даровете на живота са за други, че на трапезата тяхното място е последно.” – пише един от най-известните критици на 30-те години Владимир Василев.

Друг класик – Гео Милев, го определя така:  „Димчо Дебелянов беше пленник на страшната проблема Живот. Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страдание, а страданието – неговата поезия. Димчо живееше един страшен живот на съвестта – в онази хлъзгава пътека, дето кракът се бои да стъпи – между волята и безумието.

Душата на Димчо Дебелянов – това е неговата „разблудна царкиня“, която се люшка между чудовищни подеми и падения в пищните зали и тъмните подземия на някакъв старинен дворец, забравен над брега на пустинното море, което, след толкова безумни нощи, бездушно мълчи”.

Нека да почетем Дебелянов с прекрасните му „Замиращи звуци”.

І.
Изглеждам аз годините преминали:
рой призраци с разплакани очи –
мечти без път, мечти без цел погинали
в томление за слънчеви лъчи.

Изрядко – миг – упивания сладостни
от майски лъх и бисерна роса –
и пак сълзи, пак пътища нерадостни,
ридания и тъмни небеса.

ІІ.
И ето скръб крила над мен привежда –
ти мойто сетно щастье разруши,
и в този път на мрак и безнадежда
какво ще може да ме утеши?

А как мечтаех с тебе да достигна
аз в търсений предел на радостта,
в призвездна висота да се издигна
над пропасти от смрад и суета!…

ІІІ.
Внезапно кипнала, замря
на радост светлата вълна
и между нас се разпростря
ненарушима тишина.

Заглъхва в ледната тъма
към теб понесения зов
и непригледана, сама,
догаря пламенна любов.

ІV.
Как жадно гледах в твоите очи,
о, дивно хубав цвят на пролетта.
Неугасимий жар на любовта
как жадно чаках в тях да поличи.

И как безумна бе ми радостта,
кога дочух гласът ти да звучи:
– Ела, изгряха твоите лучи –
на щастието златний ден наста.

 

Устрем

Химн от арфа златострунна,
прозвучала под ръцете
на пробудената пролет,
пълни с радост целий свят;
и сред звуците кристални,
в росни, светнали долини,
минзухари подранили
и кокичета цъфтят.

В светлий празник на живота
чезнат скърби и съмнения,
бликват сили спотаени
в жадно чакащи гърди;
златни сънища душата
на крилата си понасят
в лучезарните предели,
дето бързат устремени
размразените води.

Творбите на Дебелянов тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225012_b

Стив Бери: Внимавайте, докато четете тази книга: може да остави следа върху вас!

В „Черният списък“ на Джак Кар целият екип на капитан трети ранг Джеймс Рийс загива …