Начало / Интервюта / Стела Даскалова: Книгите могат да променят живота ви

Стела Даскалова: Книгите могат да променят живота ви

Стела Даскалова  е майка на три деца, социален педагог и филолог. Но и дама, която винаги е в настроение, усмихната, заразяващо свежа, искрена. В последните няколко години тя се утвърди като една от малкото българки, които пишат завладяващо, простичко и ясно за това, което се случва с взаимоотношенията на отделния човек със света. Двете й книги, издания на „Сиела“ „Всичко започва от детството” и „Какво се случва с любовта“ можете да намерите във всяка книжарница. Самата авторка с радост се среща редовно със свои читатели, като тези срещи редовно се превръщат в разговори, в които тя помага на аудиторията си да решат проблеми или просто да се отпуснат.

––––––––––––

Г-жо Даскалова, какво се случва с любовта?

– Любовта винаги има шанс. Независимо от сезоните, винаги витае около нас. Въпросът е, че понякога ние се заключваме за нея, игнорираме я и не я забелязваме. Фокусираме се върху някакви дребни, незначителни, глупави битовизми, забравяме за нея и съответно сетивата ни за любов закърняват. Така в един момент започваме да се питаме защо нещо ни липсва. Започваме да „прибягваме до услугите“ на шоколада и алкохола, например, а всъщност запълваме празнотата в душата. Когато обаче се осъзнаем и започнем отново да търсим любовта около себе си, виждаме, че животът може да бъде много по-вдъхновяващ, много по-прекрасен.

 

Вие щастлив човек ли сте по тези критерии?

– Да, сега съм щастлива. Но съм минала през приключването, през игнорирането на любовта, през фокусирането върху битовизми, докато осъзная защо не се чувствам в хармония. Помогнаха ми да го осъзная други книги.

 

Какви книги?

– Например Барбара Деанджелис. Тя е страхотна и ме вдъхновява. Много харесвам Джак Канфийлд, Наполеон Хил, Джо Витале, цялата огромна компания позитивисти. Като цяло съм много позитивен човек. Този дух имат и книгите ми. Забелязвам една много хубава тенденция в България – хората, мислещи позитивно, се увеличават. Естествено, има и противници на положителното мислене, които определено се дразнят.

 

На какво се дължи този скептицизъм?

– Най-вече на убеждения. Всеки има система от убеждения. Ако тя е негативна, е много трудно да приеме позитивизма. Не може да направи скок. Умът му инстинктивно отрича обратното. Но всеки има правото. Аз никога не се опитвам да налагам своите убеждения. За това трябва сам човекът да стигне до това, да поиска да промени системата си от убеждения. И тогава, ако поиска да му помогна, ще го направя с цялата си душа.

 

Могат ли една книга да бъде катализатор на това желание за промяна, или просто човек трябва да порасне за това?

– Може, може. Но определено не само една книга. Трудно е само с една. Една книга може да постави началото на този процес. Аз получавам такива писма и съм щастлива, че много мои читатели признават, че книгите ми са поставили началото на този процес за тях, но продължават да четат и чувстват някакъв глад за подобна литература. Някои подчертават с молив книгите ми, като учебник, което страшно ме радва. Естествено, не съм имала това за цел. Постарах се да я изчистя от излишни неща, да няма раздуване на една и съща идея. Книгите са безценни с това, че синтезират житейския опит и прозрения на авторите, които са ги трупали в течение на години. А човек може да ги прочете за два дни. Аз продължавам да чета такива книги и продължавам да се уча.

 

У нас има голям интерес към автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай, Анди Андрюс, които въплъщават същите идеи, но по по-художествен начин, как бихте коментирали това?

– Това са велики автори, много ги харесвам и препрочитам. Помагат ми в моменти на стресови ситуации. Тогава винаги се връщам към любимите си автори, които ми дават прозренията си. В една и съща книга човек може да намира различни неща при всеки нов прочит. Мисля, че същото е и с филмите. Много хора ги подценяват. Такъв филм е „Тайната“, „Наистина любов“, „Хлапето“ с Брус Уилис, това са филми, които след като ги изгледаш се чувстваш зареден.

 

Много от практиките, за които говорите в книгите си, изглеждат лесни на пръв прочит, но се оказват много трудни за прилагане в реалния живот. Какво е необходимо? Изграждане на навик или…

– Най-трудното е да си промениш начина на мислене. Да се освободиш от убежденията, които ти пречат, и да наложиш такива, които са полезни за теб. Убежденията са като програмен софтуер в ума ни и в зависимост от тях виждаме света по определен начин, както и хората, както и себе си. Ако имаме негативни убеждения очакваме трудности, очакваме и в любовта да се проваляме. Ако не изпитваме  любов към себе си, защото нямаме високо мнение за себе си (това между другото започва от детството), пак ще очакваме да ни изоставят, да ни изневерят. Всичко зависи от убежденията, които имаме за любовта, живота, за нас самите и за хората. Тези, които смятат, че животът е труден,наистина го правят такъв. Защото с реакциите си, с очакванията си, с енергията, която излъчват, те всъщност провокират проблеми. Реагират агресивно и получават агресия. И обратното – тези които очакват хубави неща, излъчват положителна енергия и получават същото. Вярвам в закона за привличането и съм го изпитала върху себе си. Просто понякога действието му не е толкова елементарно. Понякога е нужно да мине доста време, за да изпиташ резултатите му. Трудно е, когато искаш веднага да видиш резултатите му. Понякога те идват за часове. Но често трябва да чакаш. Просто трябва да имаш търпение и да вярваш във Вселената. Не съм религиозна, но вярвам, че има Вселенски разум. Така че ако си позволим да вярваме, че всичко, което ни се случва е възможност да растем.

 

Пишейки, стигнахте ли до прозрение?

– Абсолютно. Имахме доста трудности с мъжа ми докато пишех книгата. Той даже ме обвиняваше, че понеже пиша книга, си правя някакви експерименти с него. Понякога дори отказваше да разговаряме заради това. Накрая, когато я написах и той я изчете, след това се случи нещо. Изведнъж престанахме да се караме. Рязко изчезна напрежението. Той някак успя да ме разбере, да разбере това, което не чуваше от години. С книгата успя. Аз пък непрекъснато се опитвах да разбера мъжете, да разбера другата гледна точка. Вероятно и аз съм се променила. Но в крайна сметка – с мъжа ми се в най-хармоничния си период, от както изобщо сме се запознали. Сега се разбираме и обичаме много повече, отколкото в началото.

 Интервюто взе Елена Бойчинова

Книги от Стела Даскалова тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226269_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (16 ноември – 22 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Гордост и предразсъдъци. Разум и чувства (Футляр – лимитирано издание) от Джейн …