Лира Литературно-рекламна Агенция
„Съвсем скоро ще отбележим 80-годишнината от рождението на поета Христо Фотев, но аз си го спомням млад. Творчеството му заема скромно, но достойно място и във фонда на Столичната библиотека, а Фотев е един от търсените и най-четените български автори. Няма как това да не е така, защото неговата поезия е изключително модерна и много от младите автори се влияят от мощните и дълбоки метафори на поета с дълбок вътрешен драматизъм на словото“.
С тези думи поетът Атанас Капралов откри литературната вечер „Този влак за Бургас е тъй бавен…“, посветена на бургаския поет Христо Фотев, предаде БГНЕС. Препълнената зала в Столичната библиотека едва побра желаещите да чуят стиховете, писани от и за Фотев, както и спомените на бургаските поети за него. Специално за дамите от публиката, уважила творчеството на Фотев, Атанас Капралов рецитира емблематичното стихотворение „Колко си хубава, Господи!“
„Последните 15 години от живота си Христо прекара София. Той роден в Истанбул, но неговите родители са тракийски бежанци, преселили се в Бургас. Неслучайно Христо казваше: „Роден в Истанбул, 30-годишен, но българи и жител на Бургас. Ние дойдохме почти заедно в София. Бяхме една наистина уникална група бургаски поети, но част от тях твърде рано отидоха в София. Останахме малко, но бяхме като братя и много често ни канеха на литературни четения из страната. Така се роди и стихотворението „Този влак за Бургас е тъй Бавен“. Бяхме на литературно четене в Пловдив. Дадоха ни командировъчни, но средствата бяха оскъдни и трябваше да пестим от парите за хотел. Намерихме начин да намираме квитанции, че сме били на хотел и да разполагаме със средствата си, но една вечер след рецитала, в взехме нощния влак за Бургас. След дълго пътуване в пълното купе, на сутринта вече се показваха Бургаските езера и Христо каза: Този влак за Бургас е тъй бавен, а ние бързахме да пристигнем, за да отидем в шкембеджийницата на главната улица. Няколко дни след тези думи, Христо ни донесе стихотворение, прочете го. Попита ме дали искам да ми го посвети. Съгласих се и го направи. След много години му върнах жеста със стихотворението „Сбогуване с Бургас“, спомни си за Фотев другият емблематичен бургаски поет – Недялко Йорданов.
Съпругата на Христо Фотев, Виолета, на свой ред разказа, че мълчанията на съпруга й са били неговите паузи в поезията – „онова място, на което се чувства затишието на морето преди скока на вълната“.
„Поетът Иван Пейчев внуши на Фотев начина на поведение на твореца. Учеше го да не се поддава на славата и властта, както и да държи на поезията си. И Христо вършеше точно онова, закоето е роден, а това е неговата поезия. Той одухотворява и днешния Бургас, а четейки поезията му, всеки един от нас изгражда нерухващия образ на Христо“, каза поетът, приятел и съгражданин на Фотев, Никола Инджов.
