Днес, 5 март, се навършват 92 години от рождението на Пиер Паоло Пазолини. Той е италиански режисьор, писател, драматург и интелектуалец. Известен е с левите си убеждения. Макар и до днес да е противоречива фигура, Пазолини е признат за важна фигура в италианската литература и изкуство. На български се издавани произведенията му „Жесток живот” и „Поезия”. Режисьор е на филмите „Едип цар”, „Декамерон” и скандалния „Сало, или 120-те дни на Содом”. Открито признава своята хомосексуалност. Пазолини е пребит до смърт през 1975 г. при неизяснени обстоятелства. Представяме ви цитати от Пазолини, публикувани в goodreads.com.
„Ако знаеш, че аз не съм вярващ, значи ме познаваш по-добре, отколкото аз познавам себе си. Може да не съм вярващ, но изпитвам носталгия по вярата”.
„Знакът, който бележи цялото ми творчество, е този копнеж за живот, това чувство на изолация, което не намалява, а увеличава любовта към живота”.
„Ти си като скъпоценен камък, разбит на хиляди парчета, за да бъде възстановен отново от материал, по-траен от самия живот – това е материала на поезията”.
„Аз съм писател, който проследява всичко, което се случва, който познава всичко, което пише и си представя всичко, което не познава”.
„Веднъж щом животът свърши, той придобива смисъл”.
„Човек осъзнава, когато му се покаже. И нищо, никога не би могло да показва по-добре от театъра”.
„Не съм заинтересован от разкритията, това е мода, която мразя. Искам да превръщам фактите отново в митове”.
„Смъртта определя живота”.
„Сексуалната свобода днес е като установена практика, като задължение, социален дълг, необходима черта на консуматорския начин на живот”.
„През живота си не съм извършвал акт на насилие, нито физически, нито морален. Не защото съм фанатик на ненасилието. Ако такава бе идеологията ми, то това също е насилие. В живота си никога не съм извършвал акт на насилие, нито физически, нито морален, просто защото вярвах на своята природа, която е културата”.
„Нищо не е по-анархично от властта. Властта прави винаги това, което иска”.
„Киното е необикновен и несимволичен език, който изразява реалността през самата реалност”.