Лира Литературно-рекламна Агенция
Розамънд Лъптън е британска писателка, придобила популярност с романите „Сестра“ и най-вече „После“. Те са преведени на български. Освен, че пише, Лъптън преподава английска литература в университета „Кеймбридж“. Преди да се захване с писане, работи като сценарист на кино и телевизионни продукции. Сега живее в Лондон със съпруга си и двете им деца. Представяме ви интервю с Лъптън, публикувано в libraryjournal.com.
––––––––––
Какво ви вдъхнови да станете писателка?
– Винаги съм писала. Скоро майка ми ми даде да прочета мой разказ, койтосъм писала, когато съм била на 5. Разказвах приказки и на приятелите си. Винаги съм искала да преследвам кариера в писането, но беше голяма борба, докато успея. Впоследствие спечелих конкурс на телевизия за телевизионна пиеса, а от Кралския театър в Лондон ме поканиха да пиша за тях. Започнах да пиша сценарии за филми и телевизия, преди да се захвана и с романи. Продължава да ме учудва как е възможно човек да си изкарва прехраната с химикалка и лист хартия.
Какво е разписанието ви? Пишете ли в определено време или на определено място?
– Пиша от минутата, в която оставя децата си на училище до момента, в който трябва да тръгвам да ги взема. За написването на „После“ работих и късно вечер, когато всички спят, както и през уикендите. Иска ми се да имам собствен кабинет с големи прозорци, но засега използвам само една тясна стая, която деля със съпруга си. Понякога си почивам от компютъра, като отивам на кафе с тетрадка и химикалка. Когато завърша ръкописа, го чета на дивана и си отбелязвам бележки.
В „Сестра“ и „После“ има изключително силни връзки между персонажите. Базирате ли ги на действителни личности?
– Връзката между сестрите в „Сестра“ е базирана на тази между мен и по-малката ми сестра. Героите не са моделирани по реални лица, но все пак пиша от опит. Майката в „После“ е базирана на мен, но все пак не става въпрос за автобиографична героиня. Чувствата, които тя изпитва, изпитвам и аз, но същото се отнася и за много жени по света.
Страдате ли понякога от писателски блокаж?
– Разбира се. За разлика от дните, в които думите просто се леят, понякога имам чувството, че трябва да друша бетон с перце. Продължавам работата обаче. По-добре да напиша лоши изречения, които впоследствие да изтрия, отколкото да не правя нищо. Винаги имам вяра, че ще дойде времето, в което ще имам вдъхновение и енергия отново. Много се старая да не разочаровам читателите. Радвам се, че те харесват „После“ повече от „Сестра“, защото това означава, че съм направила крачка напред.
Книгите ви комбинират висока проза с вълнуващ трилър/мистерия. Планирате ли предварително обратите в сюжета или те се развиват от само себе си?
– Всъщност много внимателно планирам обратите в сюжета. Когато започна да пиша романа, вече имам карта, на която всичко е отбелязано. За мен това е страхотно интелектуално предизвикателство, а работата изисква много усърдие. Това е един от аспектите от романа, които знам, че трябва да се направи, макар да не ми харесва особено. Когато моята специфична карта е готова, започвам писането на самия роман, което е частта, която наистина обичам.
„Сестра“ и „После“ тук
