Начало / Критика / Разомагьосан свят

Разомагьосан свят

Николай ФЕНЕРСКИ

Преди векове Колумб, Кук, Магелан и другите мореплаватели не са знаели на какво ще попаднат, светът е бил неизвестен, потаен, плашещ. Човекът е човек, когато е на път. Когато има нови предизвикателства, когато открива нова среда, която му въздейства по различен начин. И те пътували и човекът растял. Първо научил, че земята не е плоска. А на мен ми се иска да е плоска, да се държи върху гърба на три слона, стъпили върху костенурка или как там беше митът… Но и в кръглата земя също има поезия. И не техническият напредък е враг на вълшебството. Не е и любопитството ни – какво ще стане, ако продължим до Края на плоския свят или какво ще произлезе, ако построим голям андронов колайдер за елементарни частици… Любопитството ни понякога е по детски наивно, друг път води до открития. Понякога зад него стои безкористност, но по-често го движи единствено алчността.

Все повече тая алчност ни се натрапва отвсякъде и все по-често тая мръсница поглъща поезията като боа, гълтаща зайче. От самото начало е така, това е силата, тласкаща великите откриватели към новите земи, не нещо друго. Ако бяха чакали поетите да открият Новия свят… И в резултат на хищническите ни метастази отпреди половин и повече хилядолетие получаваме днешния свят. 85 на брой човешки същества притежават богатства колкото останалите 3,5 милиарда на брой прошляци. Само техническият напредък ли е довел до тази разлика? Каквато и да е причината, фактът, че вълшебството на Битието ни се изпарява в небитието го предъвкват постоянно творците и мислителите на епохата ни – Еко, Жванецки, Фукуяма, Кустурица… (Тоя последния тип ходих да го гледам в София през февруари, обаче не ми допадна концертът му, филмите му въздействат по друг начин, а „Смъртта е непотвърден слух“ по трети… Автобиографията на Емир е като филмите му, но доставя още повече естетически кеф.)

Понякога ми се ще да живея във Франция през шейсетте и седемдесетте години на миналия век. Без мобилен телефон, интернет зависимост, машини, които да мислят вместо мен, убийствени скорости, агресивни и непрестанни тв реклами… В онази Бел Епок и нейното размазващо спокойствие. Спомняте ли си времето, когато нямаше реклами? Тогава всяко домакинство с телевизор трябваше да плаща такса, че притежава такъв сандък с дяволски рога под покрива си. Сега се заплаща по друг начин. Чрез обсебване на съзнанието. Сега ядем безвкусни домати през зимата и отровено пилешко месо, превръщащо тийновете в същества с неопределен пол. Нямаме си нито романтика, нито бохемско възприемане на красотите, сред които живеем. Четенето на книга като един от начините да пътуваме, да се учим на романтика и мъдрост е смачкано и потиснато от тежестта на шумовете и картинките, задръстващи всичките ни сетива.

Имаме си прогноза на времето за всеки ден. Знаем предварително как ще мине денят, седмицата, месецът, годината, животът ни. Предначертаваме си целия път и не оставяме място за изненади. Ужасна скука. Защо да живеем подобни предизвестени животи? Роботи. Ставаме роботи. Превръщат ни в такива. Либералният капитализъм ни трансформира. Моделира и префасонира, преобръща ни наопаки, къса ни хастара, шевовете и ни съшива наново по своя кройка. Раждат се нов модел хора, такива, за които мисленето е непотребен лукс. Онзи ден отивам на родителска среща, дъщеря ми е в първи клас. И класната, мила и умна жена, обяснява на клявките, дето се водят майки на първолаците, че е нужно да им дават да четат книги с по-малко картинки, да им дават самите те пример със заинтересованост и любознателност. Познайте дали някоя я разбра. Квачките почнаха да кудкудякат как детето от телевизора, инсталиран в стаята му, няма време за нищо друго, какви гадни филмчета били давали постоянно и как то се разсейвало от тях и така нататък. Оплакваха се от телевизорите, които самите те са купили и поставили в детската стая. Утрепете ме, но това не успях да го разбера. Как може да се оплакваш от нещо, за което причината си ти, а не някой друг? Излиза, че те вече нямат сили сами себе си да контролират. Как се нарича тая липса на самоконтрол, ако не зомбясване?

Има една гадна английска думичка, която ще заменя с българска. Дауншифтинг може и да не значи точно това, което смятам, че е рецептата за духовно оцеляване, но я заемам и я превеждам за нуждите си като превключване на по-ниска предавка. Преди години имах и аз телевизор у дома си. Но после настъпи моментът, в който започнах да се чувствам купен и продаден. Купуваха ме и ме продаваха на фармацевтични компании, на фирми за тоалетна хартия, на производители на предмети, които никога на никого няма да потрябват. И го вършеха в такива сакрални моменти като вечерята на семейството ми, разговорите ни, личните ни неприкосновени мигове… Опитваха се неведнъж да застанат между мен и обичаните хора, да ни разделят и на всеки поотделно да обяснят как са го купили и продали… През монитора на сандъка влизаха с взлом насред дома ми и почваха да ми крещят несвързано. В момента не разбирам хората, които се подлагат на това. Жал ми е, че са изгубили усещанията си, рецепторите им са изтръпнали и запушени. Онези гадини запълват всичките им сензори с шум и прах.

Помните ли времето, когато не можеше да провериш през интернет разписанието на влаковете, когато не можеше с един клик върху Гугъл Земя да отидеш в Сибир или Аржентина? Светът ни се струваше огромен, необятен, неизбродим, вълнуващ. Днес това усещане липсва и на мен лично ми липсва. Затова си го налагам почти насила. Не защото не искам, а защото трябва да открадна малко време. И сядам. И разлиствам страниците на някоя стара или нова книга. Помирисвам ги, хартията винаги мирише. И думите, изписани върху тая хартия ме отнасят. Вдигат ме на крилете си и се озовавам в Сибир или Аржентина. Да превключиш на по-ниска предавка е именно това – да изоставиш телевизора завинаги. Да се вдигнеш и да пътуваш. Или да се довериш на някой от ония пътешественици – Алеко, Керуак,  Колин Таброн… Тоя последния е автор на „В Сибир“, а да обикалям ония диви земи винаги съм си мечтал. Хайде, до скоро. Аз заминавам. Вие си стойте в блатото, щом ви влече.

Свързани заглавия
За Системата от първо лице
„Градче на име Мендосино” и „Кратка история на самолета” – от двете страни на раздялата
Николай Фенерски, Александър Секулов и Андрея Илиев са номинирани за наградата „Хеликон”

Книги от Николай Фенерски тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …