Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 12 февруари, почина проф. Николай Василев, преподавател по философия и антропология в Софийския университет, автор на повече от 40 книги.
Николай Василев е син на академик Кирил Василев, от 1975 г. е член на БКП, но през 1987 г. е изключен от нея заради несъгласие с официалната политика на режима на Тодор Живков.
През 1990 г. оглавява отделилата се от Българската социалистическа партия Алтернативна социалистическа партия (АСП), преименувана на следващата година на Алтернативна социал-либерална партия.
В края на 1990 г. АСП става член на Съюза на демократичните сили и през следващата година Василев е избран за народен представител. Участва в правителството на Филип Димитров като вицепремиер и министър на образованието и науката (1991-1992).
В следващите години Николай Василев се оттегля от активната политическа дейност, но остава търсен и канен публицист и коментатор в медиите.
Избрани цитати от проф. Николай Василев:
„Още от освиркването на Фердинанд университетът винаги е бил гнездо на свободомислие. Властта – независимо дали е демократична или авторитарна, поначало не обича университетите, защото в тях се цени различното мнение. Свободомислието е чистата наука, чистата публицистика, смелият разум. За съжаление в последните години много масово стана дезинтересирането от развитието на страната”.
„Ние през последните 10 години се убедихме кои са опасни за демокрацията – партиите и техните партийни лидери. Техните кабинети, хората, които демонстрираха липса на всякакъв морал. Това е опасността за България”.
„Аз нямам нищо против партиите, ако оздравеят. Но в момента те са проклятието на България. Известно е от Освобождението насам, че партиите идват на власт само, за да се обогатят. Само за да предложат на своите членове много по-благоприятни условия на живот. Това е!”.
„Корупцията е страхотна. Корупцията, която е отгоре до долу. Дотам стигнахме, че аз вече разсъждавам в опити за научни анализи – това, че народът в България не случи на управление е вярно, но е вярно и другото – че управлението в България не случи на народ. Нашият народ (съжалявам, че го казвам) е крадлив народ. Масово се краде. Не е вярно, че само горе крадат. Горе крадат по много – с десетки, стотици милиони. Долу крадат по-малко, но и долу крадат. Това беше и по времето на социализма. Това е класическият българин – хитрец, Андрешко, гледа да крадне, гледа да „гавне“ – съседа, близкия, да го измами. Съжалявам, но това е положението. И аз съм част от този народ, не казвам, че аз съм нещо по-особено. Такъв е нашият народ. Управниците не случиха на народ. Корупцията е повсеместна, огромна – от горе до долу. Страхотна. Няма начин да се разплете примерно чорапът. Кой ще го разплете? Те всички са завързани горе. Те са вързани като свински черва – един за друг. Кой ще тръгне да разобличава корупция? Става дума за високите етажи на властта. Иначе – там долу, регионални бандитчета от време на време ловим. Освен това – престъпността. Корупция и престъпност – това са основните проблеми. Даже не толкова голямата престъпност, колкото битовата престъпност тежи на хората”.
„Не бе много отдавна, когато парадиращият с философското си образование и със съответната ерудиция лидер на ДПС ни дари с думичката — заедност“. Неграмотните охкаха, невежите ахкаха, пък някои, виж им акъла, се задоволиха единствено с цъкане…“
„Според мен кризата се намира в главите на икономистите и финансистите, защото България не може да влезе в нея, тъй като никога не е излизала от кризи. Ние сме в перманентна криза, която започна много преди 10 ноември 1989. Тази криза, която е и материална, и духовна, обаче съвпада и с духовната криза на западната цивилизация, която според техните анализатори е започнала още през 60-те години на миналия век. Затова западноевропейците едва ли могат да ни помогнат във възраждането на духовността. Трябва ние сами да си помогнем. Нашето единствено оръжие е словото. Чрез него ще се опитваме методично да изместваме от фокуса на общественото внимание и съзнание тъпотиите, които ни заливат ежедневно”.
Книги от Николай Василев тук
