Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
За да възприеме човек тази книга, трябва да впрегне въображението си в няколко посоки. Първо да си представи автора Зюлфю Ливанели в качеството му на музикант, на сцената редом до Боно от „U2” и екзалтираната турска публика, която знае наизуст песните и на двамата. След това да се пренесе в пустошта на една огромна територия, разкъсана между два континента, да проникне в миражите на пророците им, и да се умиротвори някак.
„Историята на моя брат” е прочит на шизофреничното, двойнственото, импулсивно битие, което водим. Книгата разказва за ерудиран самотник, приписал си самоличността на своя починал брат, и неговите въображаеми приказки за миналото пред журналистка от младото поколение. Той иска да изговори всичко, преди да отнеме живота си сам.
Читателят потъва в толкова истинска халюцинация, че накрая остава потресен от изкусната лъжа. Но и очарован от способността как човек може да се отдава на чувствата си и същевременно да се дистанцира от тях. Исторически текстът е ситуиран в наши дни, за да се прозрат всички проблемни отношения на Турция със съседните й страни, деликатно вплетени в герои от един криминален сюжет. Трагична любов с рускиня от разпадналия се Съветски съюз, чеченски затвор, българска медицинска сестра задържана с обвинение за убийство, звучи ли ви познато?
Интересни от културологична и литературна гледна точка са образите на посредниците. Търсейки спасител в наследеното светоусещане за грях и вина всеки е воден от някого, живее пред свидетели. Дори любовта се осъществява с помощта на преводач, персонажите не вървят сами, винаги един след друг, както е прието в Ориента. Разказвачът трябва да има слушател, любовникът – съперник, връзките са по съседски задушевни и жестоки.
На какво ще ни научи този роман? Вместо да включим телевизора, или да отидем на шопинг до Истанбул. Че не трябва да заспиваме по средата на приказката, като на пътя от историческото си развитие. Широко отворени очи, за да видим реално кой е тук, какво говори. Със сигурност не си приличаме, дори да ни се иска.
„Историята на моя брат” тук
