Начало / България / „Копие, захвърлено с любов” с премиера в Столична библиотека

„Копие, захвърлено с любов” с премиера в Столична библиотека

Луксозното издание „Копие, захвърлено с любов”  ще бъде представено  на 10 февруари от 17,30 ч в Столична библиотека (пл. «Славейков», Американски център). Книгата е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на Микеланджело Буонароти (1475-1564).

На премиерата Анна Амендоладжине – директор на Италианския културен институт в София, ще говори за юбилея на Микеланджело (450 години от смъртта му), Пламен Тотев ще представи изданието, а синовете на преводача Димитър Петров – Христо и Димитър, ще разкажат спомени за баща си. Ще прозвучат и сонети на Микеланджело в оригинал и превод.

Микеланджело Буонароти (1475-1564) е многостранният гений на Ренесанса – едновременно скулптор, художник, архитект и поет. Векове след него името му става символ на епохата му, а творбите му се превръщат в образци за съвършенство, вдъхновявайки поколения творци и ценители. Множеството неизвестни около личния му живот продължават да провокират, карайки и съвременните изследователи да търсят скрити послания в шедьоврите му или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга „Копие, захвърлено с любов” – едно себеразкриване на Микеланджело чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. В съвременниците си и първите си биографи Микеланджело оставя впечатлението за въздържан и затворен човек, изцяло отдаден на изкуството, за който елементарни неща като храната и условията на живот са били повече необходимост, отколкото удоволствие. А може би точно в това е разковничето да създаваш шедьоври.

Изданието „Копие, захвърлено с любов” е по повод и 80 години от рождението на преводача на лирика Микеланджело Буонароти Драгомир Петров, който е един от големите майстори на стихотворния превод. Книгата ще бъде в книжарниците от 5 февруари.

 

 

Сонет на Микеланджело

* * *

Когато стъпваш радостна и увенчана
с коси от злато под венеца от цветя,
протягат те сами коронки и уста,
за да целунат твоето чело желано.

Цял ден доволна е коприната тъкана —
ту ще пристегне, ту ще поразкрий гръдта,
а мрежата, златотъканата, и тя
погалва се о шията ти кадифена.

Но най-щастлива е превръзката, която —
със златния си ръб проправила межда,
гръдта ти топла стяга и прегръща здраво,

и поясът ти чист, обхванал кръговрата
на твоя стан, ти казва: „Тук ще си седя.”
Какво да правят двете ми ръце тогава?

Превод Драгомир Петров

Мадригал на Микеланджело

* * *

Към тебе кой насила ме понася
свободен уж, а с крачки оковани?
Щом без въже във примка ме опаса,
щом ме достигаш без ръце и длани,
от образа ти кой ли ще ме брани?

Превод Драгомир Петров

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …