Начало / Интервюта / Любомир Николов: Фантазията е сродна с особения танц на шаманите!

Любомир Николов: Фантазията е сродна с особения танц на шаманите!

Любомир Николов е български писател, преводач и редактор, известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България. Известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“. Автор е на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи.

Николов участва в проекта на издателство „СофтПрес” „Приказки любими в рими”. В новото луксозно издание той преразказва в стихотворна форма някои от най-популярните български и световни приказки като „Белоснежка и Червенорозка“, „Красавицата и Звяра“ и „Тримата братя и златната ябълка“.
–––––––––––-

Коя е любимата ви приказка?
–    От детството си помня няколко приказки, които са ме впечатлили най-силно: японската „Дядото на цветята“, руската „Василиса Премъдра“ и „Татунчо и Татунка на Луната“ от Николай Фол. Една от най-хубавите приказки, които изобщо съм чел някога, е „Шивачът от Глостър“ на Беатрикс Потър. А от приказките за възрастни бих поставил на първо място „Коледна песен“ на Дикенс и „Листо от Дребносръчко“ на Толкин. И разбира се, невъзможно е да се отрече мястото на „Мечо Пух“ – нейде на върха, отвъд всички класации.

Според известната реплика на Toмас Харди, ако Галилео беше формулирал в стихотворна форма своето откритие, че светът се върти, инквизицията можеше и да го остави на мира. Съгласен ли сте?
–    Има нещо вярно в това твърдение. На творците често се прощава много – дори когато прекрачват в области, забранени за другите. Може би защото фантазията е сродна с онзи особен транс на първобитните магьосници и шамани, който стои в невидимите, но непоклатими основи на човешката цивилизация.

Доколко римите правят познатите приказки нови, по-истински и по-разбираеми?
–    Римите имат това предимство, че позволяват приказката по-лесно да се запомни – и да се повтаря по много пъти. А повторението позволява на детето да осмисли по-дълбоко цялостната история, да вникне в нея, да я обикне… и да жадува за нови и нови приключения на духа.

В „Приказки любими в рими“ разказвате в стихове някои от най-известните приказки. Кое беше най-голямото предизвикателство и съответно най-голямото удоволствие, докато ги пишехте?
–    Най-голямото предизвикателство беше самото начало. Идеята, че мога да превърна в стихове тези приказки, познати на големи и малки. А ако говорим за трудност – най-трудното беше да концентрирам приказките, за да влязат в тясната и взискателна рамка на стихотворението. Да отсееш по-маловажното, запазвайки в същото време фабулата непокътната – това наистина се оказа тежка задача, но и възнаграждение само по себе си. Колкото до най-голямото удоволствие – то беше да видя някои от стиховете истински гладки като речни камъчета, шлифовани от водните струи.

Имате ли си любимо стихче от „Приказки любими в рими“?
Да, началото на „Тримата братя и златната ябълка“:
Живяло семейство със скромен имот:
къщурка, геран и градина за плод.
Вълшебно дърво расло в тази градина,
то раждало ябълки всяка година.

Интервюто е предоставено от издателство „СофтПрес”

„Приказки любими в рими” тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …