Начало / Интервюта / Любомир Николов: Фантазията е сродна с особения танц на шаманите!

Любомир Николов: Фантазията е сродна с особения танц на шаманите!

Любомир Николов е български писател, преводач и редактор, известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. Той е „бащата на жанра“ книга-игра в България. Известен с преводите на четири от книгите на Дж. Р. Р. Толкин – „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“. Автор е на множество приказки за деца, фантастични разкази и романи.

Николов участва в проекта на издателство „СофтПрес” „Приказки любими в рими”. В новото луксозно издание той преразказва в стихотворна форма някои от най-популярните български и световни приказки като „Белоснежка и Червенорозка“, „Красавицата и Звяра“ и „Тримата братя и златната ябълка“.
–––––––––––-

Коя е любимата ви приказка?
–    От детството си помня няколко приказки, които са ме впечатлили най-силно: японската „Дядото на цветята“, руската „Василиса Премъдра“ и „Татунчо и Татунка на Луната“ от Николай Фол. Една от най-хубавите приказки, които изобщо съм чел някога, е „Шивачът от Глостър“ на Беатрикс Потър. А от приказките за възрастни бих поставил на първо място „Коледна песен“ на Дикенс и „Листо от Дребносръчко“ на Толкин. И разбира се, невъзможно е да се отрече мястото на „Мечо Пух“ – нейде на върха, отвъд всички класации.

Според известната реплика на Toмас Харди, ако Галилео беше формулирал в стихотворна форма своето откритие, че светът се върти, инквизицията можеше и да го остави на мира. Съгласен ли сте?
–    Има нещо вярно в това твърдение. На творците често се прощава много – дори когато прекрачват в области, забранени за другите. Може би защото фантазията е сродна с онзи особен транс на първобитните магьосници и шамани, който стои в невидимите, но непоклатими основи на човешката цивилизация.

Доколко римите правят познатите приказки нови, по-истински и по-разбираеми?
–    Римите имат това предимство, че позволяват приказката по-лесно да се запомни – и да се повтаря по много пъти. А повторението позволява на детето да осмисли по-дълбоко цялостната история, да вникне в нея, да я обикне… и да жадува за нови и нови приключения на духа.

В „Приказки любими в рими“ разказвате в стихове някои от най-известните приказки. Кое беше най-голямото предизвикателство и съответно най-голямото удоволствие, докато ги пишехте?
–    Най-голямото предизвикателство беше самото начало. Идеята, че мога да превърна в стихове тези приказки, познати на големи и малки. А ако говорим за трудност – най-трудното беше да концентрирам приказките, за да влязат в тясната и взискателна рамка на стихотворението. Да отсееш по-маловажното, запазвайки в същото време фабулата непокътната – това наистина се оказа тежка задача, но и възнаграждение само по себе си. Колкото до най-голямото удоволствие – то беше да видя някои от стиховете истински гладки като речни камъчета, шлифовани от водните струи.

Имате ли си любимо стихче от „Приказки любими в рими“?
Да, началото на „Тримата братя и златната ябълка“:
Живяло семейство със скромен имот:
къщурка, геран и градина за плод.
Вълшебно дърво расло в тази градина,
то раждало ябълки всяка година.

Интервюто е предоставено от издателство „СофтПрес”

„Приказки любими в рими” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

RQWIOPWTXBEKXE7QR66SEV4IHE

Поезия по телефона четат във Филаделфия

Горещата телефонна линия помага на болните от Covid-19 Обаждането е безплатно, а топъл глас отсреща …