Амели Нотомб: Със сигурност литературата е по-добра от живота

22.01.2014 Интервюта

Амели Нотомб е белгийска писателка, която пише на френски. Родена е в Етербек през 1966 година. Пише по един роман на година вече повече от 20 години. Много нейни книги са преведени на български, сред които „Форма на живот“, „Атентат“, „Биография на глада“, „Антихриста“ и др. Представяме ви интервю на Нотомб, дадено пред mediamateur.fr.
––––––––––––

Вие не използвате новите технологии – нито интернет, нито смартфон. Какви са причините?
– Няма идеологическа причина. Чувствам се глупаво с всичките тези нови джаджи, затова ги пропускам. Но се справям добре. Знам, че изказването ми звучи много закостеняло, но вярвам, че мога без новите технологии.

Вашите фенове много ви обичат.
– Това много ме радва. Но става въпрос за споделена любов. Аз със сигурност обичам моите читатели. И не ги наричам фенове, защото тази дума ми звучи надменно. Наричам ги читатели. Те са много добри и щедри хора.

Какъв е животът на писателя и какъв е животът на Амели Нотомб?
– Не знам как живият другите писатели и не мога да сравнявам. Но моят живот е интересен, изпълнен с ангажименти и също много уморителен. Макар да съм изпълнена с енергия по принцип, пак понякога ми идва в повече. Но това е животът, който съм си избрала и не искам друг. Със сигурност не искам да ми е скучно.

Франсоа Трюфо е казал, че киното е по-добро от живота. Според вас литературата по-добра ли е от живота?
– Да, литературата е по-добра! В това съм сигурна.

Какви са пороците ви?
– Аз, като всеки друг, не съм съвършена. Допуснала съм своя дял от грешки. Един от пороците ми е алкохола, но не пия всеки ден. Консумирам в два случая – или шампанското или компанията трябва да е много добра. Преди време страдах от анорексия. Много съм щастлива, че се справих с този проблем.

Какво е мнението ви за неща като самота, смърт?
– Това са две тотално различни неща. Самотата не е нещо хубаво. Изпитвала съм го на свой гръб. Не беше мой избор и ми беше изключително тежко. Смъртта… смъртта на другите е голям проблем. Но собствената смърт не е чак такъв проблем. Разбира се, че не бързам за никъде, ще изчакам търпеливо времето си, но гледам към края на живота си с любопитство. Няма причина да мислим за смъртта непременно като за нещо негативно.

Как е възможно човек да бъде в такава хармония със себе си?
– Не мисля, че трябва да си в хармония с нещо. Това опира просто до самосъзнание.

Защо сте избрали Париж за свой втори дом, освен Брюксел?
– Заради красотата му, разбира се, заради красотата! Признавам, не е най-удобният град, а освен това е и жесток. Но когато красотата омагьоса човек, никога не е лесно да й се противопоставиш.

Какво бихте работили, ако не пишехте?
– Това би бил истински ад! Просто. Няма как да няма писане в живота ми.

(със съкращения)

Книги от Амели Нотомб тук