Лира Литературно-рекламна Агенция
На 23 януари от 19 ч в столичната галерия „Фотосинтезис” ще състои премиерата на книгата „Птичият събор“ на Петер Сис и успоредно с това ще бъде открита изложба с илюстрациите от нея . В представянето ще участват Марин Бодаков (поет), Кирил Златков (художник) и Манол Пейков (издател). Изложбата ще продължи до 12 февруари.
В „Птичият събор“ илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис преразказва класическата персийска епическа поема, написана от Фарид ад дин Аттар в ХІІ век. Макар и с почти хилядолетна давност, притчата оживява пред съвременния читател с удивителната си актуалност.
Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. Водени от папуняка, те поемат на път и прелитат седем долини: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта.
По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях.
Рисунките с молив и акварел на Сис пресъздават перспективи от птичи поглед на всеки пейзаж, над който преминава ятото докато прелита всички краища на света в търсене на смисъла – и в крайна сметка научава, че смисълът е в настойчивото постоянство и задружните усилия.
Петер Сис е роден в Бърно, в бивша Чехословакия, през 1949 г. Той е илюстратор, писател и филмов режисьор с международно признание. Автор е на повече от двайсет книги и е седемкратен носител на наградата на „Ню Йорк таймс бук ривю” за най-добра илюстрована книга на годината. Една от последните му книги е „Стената: Моето детство зад Желязната завеса” (2007), отличена с медала на Робърт Ф. Сибърт и обявена за „Почетна книга на Калдекът”. Петер Сис е носител на стипендията „Макартър” за 2003 г. Живее в Ню Йорк със съпругата и децата си.
Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Ебрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни подсказват, че е бил човек, противопоставял се на условностите и схващанията на своето време.
Аттар (1142-1221) живял в Нишапур, в североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали парфюми. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че „никога не дирел царско благоволение“. Освен „Птичият събор“ (известен още като „Беседата“ или „Птичето събрание“), той написва „Жития на светците“ в проза. В нея Аттар събира посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.
Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 г. се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.
„Птичият събор“ тук
