Начало / Автори / Стоян Михайловски: Във царството на тиквите кратуната е цар

Стоян Михайловски: Във царството на тиквите кратуната е цар

Днес, 7 януари, се навършват 158 години от рождението на  писателя  Стоян Михайловски. Със стихотворението си „Кирил и Методий” (Върви, народе възродени!) той остава завинаги в сърцата на всички българи.

Роден е в Елена в семейството на будителя Никола Михайловски. Учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност. В продължение на две години е даскал в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.). След Освобождението работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днес Софийски университет) като доцент, а по-късно и като професор. През 1880 г. е главен редактор на вестник „Народен глас“ в Пловдив. От 1882 г. е дописен член на  Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 – неин действителен член.

През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и 1903-1908 година.
В началото на 1904 година особено предизвиква Фердинанд I с поредица от статии („Потайностите на българския дворец“ „Какво прави князът и какво правим ний?“, „Философия на парата“ и „Потайностите на българския дворец“). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров. През 1905 г. се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури („Тевтонската опасност“, „Позив към българския народ и българската интелигенция“ и др.) По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.
Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на „Църковен вестник“.
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски – тогава учител по музика в Русе, – написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе.
Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков – тогава учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като „Върви, народе възродени…“

Нека да си припомним три басни на майстора, които показват неговата актуалност и днес.

Гайдарят-цар

Дървари, въглищари, камънари, воловари
и биволари —
събрани да избират
народен главатар —
разискват, спорят, кряскат, пискат… И кого намират
най-напокон,
достоен да седи на трон?

Един гайдар!

Поуката ми който не обича,
ще ми рече: „Това на басня никак не прилича!“
Такова мнение макар
да не споделям — към това, що писах, ще прибавя
един ред още — басня истинска за да съставя:

— Във царството на тиквите кратуната е цар!

Жаби и орел

Две жаби критикуваха орела.
Едната думаше: „Таз птица лакома и смела
не може да се подчини
на никакъв световен ред!“
А другата прибавяше: „Да, тъзи хала, вред
където се вести, злочестини
безбройни причинява!“
Така догдето жабите бърбореха — минава
едно магаре покрай тех;
от страх
те се завреха във една гнуснава
полянска барчинка… И ти ще бъдеш тъй руган,
човече гениалний! В тебе има грях
голям: посред пълзяща сган
роден си великан!
Но рано или късно час настава
да засияе туй, що заслужава слава —
и да се провали това, що заслужава
забрава!

Магаре в лъвска кожа

Муле с лъвска кожа се покрило…
Сплашва се светът пред туй страшило…

Вятър духва — сваля грозна маска…
— Дръжте! Бийте! — всеки взе да кряска.

Самозванецо, тъй улетява
най-подир и твоята прослава!

Книги с творби от Стоян Михайловски тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.