Начало / Автори / Блага Димитрова: Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви…

Блага Димитрова: Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви…

Днес, 2 януари, се навършват 92 години от рождението на Блага Димитрова – поетеса, писателка, критик, политик. Родена е в Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист, но израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. — завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. Започва да пише още като ученичка. Най-известните й романи са „Пътуване към себе си“, „Страшният съд“,„Лавина“ „Лице” (забранен през по времето на тоталитаризма).
През 1988 г. е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).През 1991 г. става народен представител в 36-то обикновено Народно събрание от листата на СДС. През 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но скоро се отказва от поста заради несъгласия с президента Желю Желев. Умира на 2 май 2003 г. след онкологично заболяване и тежък инсулт.

Представя ме ви цитати от Димитрова, публикувани на wikiquote.org:

Ако АЗ съм успяла да стана негово МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ и БЪДЕЩЕ .. ТОЙ е МОЙ !!! И все пак, ако някоя жена успее да го откъсне от мене, то НЕ тя ще ми го отнеме, а аз сама ще го отнема от себе си, защото НЕ ще му бъда достатъчно нужна. Значи НЕ съм била достатъчно крепко вплетена в корените на мислите му, на съдбата му, на дните му. Би трябвало най-сетне да стигна до тая проста истина.

Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му.

Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?

Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.

Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…

Ентусиазираните често провалят работите.

Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.

Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи.

Мъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението.

Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!

Страхът от съперницата е като страхът от смъртта.

Сама идвам и сама ще си отида.

Защо ме гледате хора, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?

Кожата ми ме боли от целувки като изгаряне от слънце.

Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата – това е свобода.
Вратата не се заключва. Мога да си отида, когато поискам.

Не мога да понасям женското „не“, което значи „да“. Когато искам, аз казвам „да“, а когато не искам, казвам „не“. Жени, аз ви връщам човешкия език!

Нека да бъда като любовта – неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!

Ако моята любов е грешка, тогава най-вярната стъпка в живота ми е тази грешка!

Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!

Любовта е една смела крачка към неизвестността.

Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.
––-

ЖЕНА

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето. . .
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш… Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака,
първа стъпка, разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Отговорност е да си жена.

Книгите на Блага Димитрова тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …