Лира Литературно-рекламна Агенция
„Радикална еврейска енциклопедия” е сред номинираните книги за наградата „Хеликон”. Петър Волгин – нейният автор, е бил член на журито на приза през 2008 г.
––––––––––––
Представете се с 5 изречения.
– Казвам се Петър Волгин. Работя в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио като продуцент, автор и водещ на публицистични предавания. Пиша в различни вестници и списания по актуални политически теми. Пиша и книги. Преценката за това как се справям на всички тези поприща, оставям на аудиторията.
Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– Благодарен съм на журито за признанието. И за смелостта. Не е лесно да отличиш книга като „Радикална еврейска енциклопедия“. Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск. Рискуваш да те обявят или за антисемит или за част от „световния еврейски заговор“, за човек, който се издържа с хонорари от МОСАД. Не попадам в нито една от двете категории. Написах този роман, защото винаги съм се интересувал и, да, не се боя да го кажа, съм се възхищавал от еврейската култура и история. Стремежът ми беше да направя съпричастни колкото се може повече хора към тази тема.
Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
– Когато става дума за наградата „Хеликон“, конкуренцията винаги е изключително сериозна. Знам, че състезанието ще бъде много оспорвано. Преди време и аз бях част от журито и ми е ясно колко е трудно да посочиш само един победител. Да, чел съм някои от книгите, но предпочитам да запазя оценките за себе си, за да не би мнението ми да повлияе в някаква посока на крайната оценка на журито.
Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
– Това с поколенията още ли важи? Не знам, струва ми се, почти невъзможно да групираш някакви автори по този начин. Пък и не бих искал да говоря за определена група хора. Винаги съм смятал, че най-добре е да говориш само за себе си, за своето писане.
На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
– Отговорът на този въпрос предполага написването на нов роман. Харесвам тези писатели, които са ми помогнали да погледна по нов начин на света. Харесвам автори, които са ми показали, че съществуват различни гледни точки от моята върху ставащото или върху отдавна станалото. С две думи, писатели, които разколебават собствените ми твърди позиции. А пък ако пишат и интересно, е още по-хубаво:)
Познавате ли профила на читателите си?
– Положителен отговор на такъв въпрос би бил белег на твърде високо самочувствие. Да твърдиш, че познаваш добре каквото и да било е един от сериозните грехове, от чията съблазън се стремя да се опазвам. Все пак се надявам, че аз и читателите на моите книги си приличаме по едно – не обичаме готовите решения, стремим се да мислим със собствените си глави, а не с щампите, които се опитва да ни налага някаква общност, каквато и да е тя.
Свързани заглавия
Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората
Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай
Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително
„Радикална еврейска енциклопедия” тук
