Людмил Тодоров оставя трайна следа в историята на наградата „Хеликон”. Последните му две книги: „Разкази” и „Шлеп в пустинята“, са номинирани за приза.
––––––––-
Представете се с 5 изречения.
– Сценарист и режисьор съм на шест игрални филма, между които „Любовното лято на един льохман”, „Емигранти”, „Шивачки”. Издал съм три романа и два сборника с разкази, предстои излизането на новата ми повест „Скептици” и сборника с разкази „Нагъл жизнелюбец”. Женен съм, имам син. Пиша книги само в краен случай – това е голяма свобода и голям лукс.
Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
– Номинациите са две, едната е за сборника „Разкази”, другата е за романа „Шлеп в пустинята”. Следователно радостта ми е двойна.
Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
– Четох „Внукът на Хемингуей” на Деян Енев и „Кучета под индиго” на Чавдар Ценов.
Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
– След седем написани книги продължавам да се чувствам човек на киното, а не на литературата. Не следя достатъчно отблизо литературния процес в България и нямам право на обобщения. Знам едно – киното и литературата във всяко едно общество са функция на духовния климат в него. Спирам до тук. Не искам да омаловажавам усилията на отделни хора за облагородяването на този климат, защото тези усилия са два пъти по-важни и по-ценни в евтини времена като нашето.
На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
– На Атанас Далчев заради мащаба на неговото мислене. На Димитър Коруджиев („Градината с косовете”) заради това, че в едно трудно време, когато почти всички значими български писатели упражняваха „етнографско” писане, той се опитваше да разбере какво става в сърцата и умовете на хората. На Борис Христов пак за същото. На Захари Стоянов (не е нужно да обяснявам защо).
Сред любимите ми световни писатели са Толстой, Флобер, Чехов, от по-ново време – Селинджър, Ясунари Кавабата, Юри Трифонов. Харесвам тези писатели заради неистовите им усилия да избродят неведомите пътища на човешката душа.
Познавате ли профила на читателите си?
– Не, но същото се отнася и за зрителите на филмите ми. Вярвам, че като режисьор и писател съм достатъчно объркващ, за да нямам публика с ясен профил. Последният ми филм „Миграцията на паламуда” се гледа с интерес както от ученици, така и от културна публика на зряла възраст.
„Разкази” тук
„Шлеп в пустинята“ тук
Свързани заглавия
Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително
Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал