Чавдар Ценов: Броят на хубавите книги расте застрашително

02.12.2013 Интервюта

Романът „Кучета под индиго” на Чавдар Ценов е сред номинираните за наградата „Хеликон” за тази година. Призът, който се връчва за съвременна българска художествена проза, ще бъде даден на 12 декември. От днес, 2 декември, до деня на церемонията ще представяме чрез анкета всеки един от номинираните автори.

Представете се с 5 изречения.
Роден съм в София през все по-далечната 1956 г. Завършил съм френска гимназия и българска филология. Понякога превеждам – Симон Вейл, Емил Дюркем, в момента – Жак Атали. По едно време пишех фейлетони за в. “Сега”, но напоследък престана да ми е смешно. Имам и по-екзотични прояви – миналата година бях един от сценаристите на полския сериал “Дълбока вода”.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–   Приятна изненада. Донесе ми доза удовлетворение, а най-важното – зареди за момента периодично изветряващото ми желание да пиша.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–   Оценявам я много високо. Не е обидно да не вземеш наградата при такава конкуренция. Чел съм повечето от книгите на другите (не само защото са номинирани, а и защото чета доста българска литература), остават ми още няколко – времето е все по-малко, а броят на хубавите книги расте застрашително.

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–   Късно дебютирах, още по-късно повторих, само в един кратък период взимах по-активно участие в литературния живот. Вероятно това ми попречи да се усетя по-категорично (а то е хубаво усещане) като част от някакво литературно поколение.
Иначе, родените през 50-те и 60-те години на миналия век изнесоха на плещите си литературния преход… да кажем евфемистично в духа на социалистическия реализъм – литературния преход от “Марица” и “Хеброс” към PC и Mak.
Преходно поколение, което може пък да създаде много непреходни книги…

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–   На Селинджър – за почти мистичния трепет от литературата; на Чехов – за усещането, че истинското четене е препрочитането; на Бунин – за урока му как словото може да бъде по-визуално от холивудска продукция; на Кафка – за вдъхновяващия му пример; на Кундера – за разбирането, че “героят не е симулация на живо същество, той е въображаемо същество”… Има и още.

Познавате ли профила на читателите си?
–   Каквото и да кажа по въпроса, ще бъде приблизително, затова ще се въздържа.