Начало / Интервюта / Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

Калин Донков, председател на журито на наградата „Хеликон”: Професионализмът на българското перо е пораснал

Калин Донков е председател на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“. Тя ще бъде връчена на 12 декември от 19 ч в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”. Това е дванадесетото издание на наградата.
Донков е роден на 2 декември 1941 г. в Беглеж, израства в Плевен. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Националното радио и Националната телевизия, както и в много периодични издания. Днес пише за в. „Сега“. Интерес сред читателите намират неговите поредици „Частен случай“, „Ранни мемоари“, „Нерви и утехи“. Поезията му е преведена на английски, руски, френски, испански, полски, чешки, словашки, словенски, сръбски, украински, гръцки, арабски, пенджабски и др. Проза — на руски и чешки. По стиховете му са създадени песни, по някои прозаични творби — филми и пиеси.
–––––––––––-

Каква е Вашата оценка за изминалата литературна година?
–   Издадените книги пълно отразяват съвременния български литературен процес. С нови творби се представиха известни днешни писатели, както и успешни дебютанти. Един пълен прочит на годишната продукция, какъвто е прочитът в журито на „Хеликон”, потвърждава впечатлението, че професионализмът на българското перо е пораснал и че разнообразието от жанрове и творчески идеи респектира.

Как вземахте решенията? Имаше ли дебати, спорове между членовете на журито?
–   Журито на „Хеликон” се обединява от разбирането за грижливо и честно отношение към всяка от представените книги. Смятам, че това ни осигури демократично обсъждане и реалистични решения. Дебатите и споровете са неизбежни, а когато става дума за книги – и задължителни. Без тях лично аз бих се чувствал неспокоен…

Как бихте отговорили на критиките за необективност? Има ли опасност журито да е пропуснало някоя книга, която е имала характеристики да попадне сред номинираните?
–    Не познавам тези критики, каквито казвате, че има. Журито на „Хеликон” класира не автори, а техните книги. В литературния живот писателите се подреждат в един ред, а различните творби имат своя класация. Извинявам се за „спортното” сравнение, до която ще прибягна: във века на телевизията гледаме различни състезания, когато световният рекордьор не успява да се качи на стълбичката. Това не го сваля от неговия спортен, а в нашия случай от неговия творчески връх. Макар че някои конкурси могат да се спечелят и служебно. Знам такива.
За цялата година „Хеликон” избира дванайсет заглавия – от тринайстото и нататък всяка хубава, дори много хубава книга може да се смята за „пропусната”. Понякога това са книги с морален и художествен заряд, с майсторство, с чар – а не просто с някакви „характеристики”. Книги със собствено място сред най-добрата ни днешна проза. Нерядко те не попадат в класацията, отстъпвайки на избраните само с някакъв нюанс, с някакъв градус на своята художествена температура. Искам само да припомня, че никоя награда не предопределя съдбата на една творба сред публиката, както и във времето. Съдбата на книгата е между страниците на самата книга.

Българските автори задават ли в творбите си важните въпроси на нашето време? Случва ли се големият дебат за това какви сме, какво правим, къде отиваме, какво се случва днес и сега?
–    Това са въпросите, чрез които истинската литература съществува. Днешната българска проза не дава никакви признаци, че опитва да избяга от тях. Разбира се, те не са предмет на всяко перо, но има отлични автори, които търсят отговорите. Дълбаят. Читателят получава добра възможност в новите им книги да открие важен събеседник за своите размисли. Ако добре съм разбрал въпроса, българинът в тяхно лице намира съкровена, честна подкрепа в своето разсъждение за смисъла и отговорностите на собствения си, а и на общия ни живот. Тези книги са важна част от националния размисъл за настоящето и бъдещето.

Разпознати ли са всички важни текстове, излезли в края на 2012 г. и през изминаващата 2013 г.? От тези книги, които разгледахте, има ли някоя, която притежава характеристиките на бестселър?
–    Ако питате дали са разпознати от читателите – да. Чувам, че повечето от най-впечатляващите книги се продават добре. Не съм специалист в това, но мисля, че някои от тях ще постигнат добри резултати на пазара. Пресилено е да говорим за бестселър в американския смисъл, но някои заглавия обещават успешни продажби. Доколкото конкурсът не е завършил още, няма да е редно да ги назоваваме сега.

Какви изводи за качеството на съвременната българска литература могат да се направят на базата на попадналите в полезрението Ви?
–    Днешното поколение български белетристи има свой път и свои позиции в литературата. Изтласкани силово и едва ли не завинаги от фокуса на читателския интерес, българският живот и българският герой се завърнаха като предмет на талантливо изображение от твърде внушителна група съвременни автори. Литературата ни си възстанови високото значение на особено важна национална ценност. Освободени от някои обществени и професионални задръжки на миналото, тези писатели показват смелост в идеите и въображение в тяхното осъществяване. Повечето от тях дават доказателства, че осъзнават своята мисия в духовността на народа си. Силна и нарастваща група читатели на българската литература заявяват подкрепа за тази мисия.

Лично Вие какви сюжети предпочитате – от миналото, от настоящето или от бъдещето?
–    Настоящето е, което ме възбужда – и когато пиша, и когато чета. Не и когато говорим за автори като Умберто Еко и Рей Бредбъри, да речем. Хубавата литература винаги е с нещо „настояща”…

Какво е мястото и ролята на националната награда за съвременна художествена проза „Хеликон” в културния живот на България?
–    В новата българска култура „Хеликон” е вече институция. Понеже тази година съм свързан с нея, не искам да се разпростирам повече. Само погледът върху авторите и заглавията през изминалите години е достатъчен, за да открои нивото на прозата от началото на ХХI век. С общи усилия това може да се превърне в една забележителна колекция.

Вие сте част от литературния живот в България повече от 40 години. Преди 1989 г. издаването на книга беше трудна работа. Сега всеки може да си плати и да публикува каквото и да е. Не губи ли от това читателят, при положение че нямаме и литературна критика?
–    Мисля, че достъпното книгоиздаване не заплашва никого. Всяко съчинение, както и да се е появило в книжарницата, трябва да се бори за читателя. Преди години имаше „филтър”, който пораждаше всякакъв вид подозрения. След това, когато бездарните книги свободно се появиха на пазара, той също ги отхвърли.  Днес уважаващите себе си издателства внимателно отсяват ръкописите според техните художествени качества. Слабите книги се появяват в периферията на този бизнес. Безпомощните творения с нищо не заплашват читателя. Обяснението за това е просто – те не въздействат. Рискът от тяхното появяване е нищожен, в сравнение с риска да бъде спряна дори една талантлива книга. Макар че, както е известно, ръкописите не горят – обикновено им идва времето.
Истинският, осъзнат читател, не се нуждае от посредник и напътствия. Той затова е читател – защото чете. А който чете – знае. Литературната критика е в плен на собствените си грехове от миналото, тя има да възстановява връзката си с обществото. Злоупотребите с критически текстове за рекламни цели не помагат за това…

Какви съвети бихте дали на младите писатели?
Да слушат съвестта си, да пазят своят литературна чест.

Интервюто взе Румен Василев

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

2 Коментари

  1. Странно, поне две книги от тази година не виждам тук. Питайте по-смело

  2. А бре,Калине!Кога стана чиганче,кога ти почерня гъза?!?!Ама,кой си ти,бре да раздаваш присъди,кое е литература и кое не е ?!?! Ега ти,тариката смотан…Алоу,Хеликон!Ако разчитате на такива „мъдри“ оценители като Калин Донков,“наградите“ ви пет пари не чинат…