Лира Литературно-рекламна Агенция
Във „Венецианският договор” великолепната Марина Фиорато отново ще ни отведе в ренесансова Италия, но за първи път тя вплита сюжети и герои от екзотичния и непознат за нея Ориент. Както във всички предходни романи: „Стъкларят от Мурано”, „Тайната на Ботичели”, „Мадоната на бадемите” и „Дъщерята на Сиена”, така и в новата си книга Марина Фиорато улавя ароматите, страстта и духа на епохата.
Но всяка история има своето начало. Идеята за написването на „Венецианският договор” се ражда през 2008 г. на закуска – не в „Тифани“, а в „Клариджис“. Там авторката се среща с филмовия продуцент Айлийн Мейзъл, която споменава името на великия архитект Паладио. Именно през тази година се чества петстотингодишнината от смъртта му, а на същия този ден Кралската академия прави изложба на творбите му. „След закуската завих зад ъгъла и отидох право на тази изложба и после прекарах цялата сутрин в оглеждане на всеки план, картина и модел, разказва Марина Фиорато. Те ме завладяха. Купих си най-голямата книга, която успях да открия в магазина на музея, и се прибрах у дома, за да се заема с нея. Този изчерпателен труд („Паладио“, 2008 г.) за живота и работата на архитекта, се оказа безценен за мен при писането на тази книга. Паладио е живял в интересни времена: във Венеция, както впрочем и в Лондон, чумата и пожарите са били обичайни и редовни посетители, затова възможността да пиша за този период и за изграждането на църквата като гръбнак на историята, ми се стори твърде примамлива, за да я пропусна”.
В своето проучване Марина Фиорато включва и множество книги, които я запознават с развитието на медицината в Османската империя. Някои от тях й дават детайлизирана картина на по-архаичните лекарства против чумата, използвани по време на първите големи епидемии.
Познанията на Фиорато за Венеция и за историята на града личат ярко на всяка страница от книгата. Някои от местата, които тя описва във „Венецианският договор”, например великолепната църква „Ил Реденторе“ на остров Джудека, могат да бъдат лесно посетени и днес. Но най-интересното пътуване, което авторката предприема в името на писателските си проучвания, е до самия Лазарето Нуово – мистериозния чумен остров, разположен далече навътре във Венецианската лагуна.
Резултатът от усилията и въображението на Марина Фиорато е роман, изпълнен с романтика, мистика и политически интриги. На фона на чумата и приближаващата османска заплаха любовта и честта, медицината и архитектурата са истинските герои в тази завладяваща история, която среща Изтока и Запада.
„Венецианският договор” тук
