Начало / Автори / Лев Толстой за суетата, гордостта, славата и егоизма

Лев Толстой за суетата, гордостта, славата и егоизма

Толстой е титан в литературата, но той невинаги е бил пример за мъдрост и поглед върху изкуството. В своите мемоари за емоционалните кризи „A Confession” от 1879 г. той припомня как е имал грешна мотивация в началото на своята кариера като писател. Толстой си признава, че единствената му цел са били славата и парите. Той коментира още суетата, гордостта, славата и парите и фалшивите ценности. Представяме ви кратък откъс от „A Confession”, публикуван в brainpickings.org.

„В онези времена започнах да пиша заради суета, алчност и гордост. За да придобия слава и пари, реших да прикрия доброто и да покажа злото. Така и направих. Много пъти в творчеството ми изказът ми е прикривал една фалшивост, едно безразличие. Но успях в това си начинание и бях признат. Бях смятан за възхитителен артист и поет и за мен беше естествено да приема тази теория. Аз, артист и поет, пишех за неща, които сам не разбирах. Затова получавах пари, имущество, жени, обществен статус и слава. Смятах, че съм много добър. Смятах, че съм един от проповедниците на религията за развитие на живота. Така изкарах доста време, вярвайки в тази религия.

Започнах да изследвам други, които също бяха обявени за проповедници на тази вяра. Мислих си , че ние, писателите, сме безсмъртни и сме различни от останалите хора. Впоследствие разбрах, че вярвам в една измама. Но тогава придобих друг грях. Реших да използвам пиедестала, който ми е дало обществото, за да уча хората какво е правилно и какво не е, без аз самият да знам отговора на тези въпроси. Станах горд и считах, че съм задължен да уча хората”.

За журналистите и писателите по негово време, Толстой пише:
„Всички бяхме убедени, че е необходимо да пишем, да говорим, да публикуваме – възможно най-много и най-бързо. Всичко това за доброто на човечеството. Хиляди от нас пишехме и учихме другите. Без да знаем нищо. Говорехме успоредно, без да се вслушваме един в друг. Понякога отдавахме почит един на друг само за да получим същата почит обратно. Друг път решавахме да се обиждаме. Подобно на убежище за лунатици. Беше наистина странно. Главната ни движеща сила бяха парите и респектът от страна на критиците и обществото. Не можехме да го постигнем по друг начин, освен чрез книги и вестници. В крайна сметка така се оформя една култура – от циркулацията на книги и вестници. На нас ни се плащаше да ги пишем, следователно сме най-полезни от всички хора. Вместо да се замислим, ние просто продължавахме напред в заблудата и смятахме, че каквото и да сторим, ще сме оправдани”.

Книги от Толстой тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …