Начало / Любопитно / „Белият Бим, черното ухо” от Гавриил Троеполски (ревю)

„Белият Бим, черното ухо” от Гавриил Троеполски (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА

Аз съм съзнателното пионерче от онази 1984г. разплакано за Белият Бим – кученце, чиято съдба трогна не едно съветско другарче още по-назад във времето. Моят читателски нюх го откри година преди перестройката; дори не бих посмяла да попитам  някой възрастен тогава – защо ми даваш книга? Днес държейки четвъртото й издание за България, с марката на „Лабиринт”, изпитвам странно чувство за дежавю. Мога да го нарека носталгия, понеже знам, че книгите израстват с хората. Смисълът им се променя, натоварват се с очаквания. И ако попаднат на добър стопанин, преминават гордо като белия сетер Бим от ръка на ръка, от един живот в друг.
Макар предназначен за млада аудитория, този роман не търси наивно внушение с  възпитателен ефект, по му приляга да бъде четен като История за отредената съдба. На някакъв белязан и непримирим елемент, било то нация, човек, или животно. Най-големият страх – да се наложи да останеш сам, понякога изгражда най-силният характер. Затова Гавриил Троеполски е побрал в осиротялото куче целият руски генотип, познат му от древността до соцвреме. Добродушие и вярност, способност за саможертва, приспособимост в тежки ситуации, тихо страдалчество или ръмжене срещу всяка власт… нима не напомнят човешки реакции, ту на стар дворянин, ту на модерен дисидент.
Ако споменът е ярък и някогашните пионерчета сте вече помъдрели родители,  разкажете на децата си една приказка от своето детство. За „Белият Бим, черното ухо”, който ще бъде приятел завинаги.

„Белият Бим, черното ухо”  тук

Прочетете още

Dec

Декември идва с аромат на Коледа и хубава книга

Четем и се усмихваме Празникът обикновено може да ни изправи на нокти – заради многото …