Начало / Интервюта / Фредерик Форсайт: Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина

Фредерик Форсайт: Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина

Фредерик Форсайт е роден през 1938 г. в Англия. В края на 60-те години на миналия век е бил пилот в кралските Военновъздушни сили, а след това известно време е кореспондент в агенция „Ройтерс”. На български са преведени много негови книги – „Денят на Чакала”, „Дяволска алтернатива”, „Кобрата”, „Ветеранът” и др. За новия си роман „Набелязаните”  Форсайт  говори пред thehindu.com.
–––––––––-

Как се вдъхновихте за „Набелязаните”?
–    В един вестник, не на първата страница, но вътре имаше текст, в който пишеше за операция, в която са убити хора. Замислих се – как са знаели къде са мишените, като се има предвид, че такива хора сменят имена, самоличности, дори рядко спят на едно и също място в две поредни нощи. Веднага се сетих, че има доста повече в тази история от 2-3 параграфа, отделени в новините.

Подобно на „Афганеца”, действието в „Набелязаните” се развива в близкото бъдеще.
–    Обичам да пиша за неща, които се развиват в настоящето.

Вашата кариера започна преди повече от 40 години, нещата много са се променили, но вие си оставате същият.
–    Това е така. Скоро отговарях на въпрос за „Денят на Чакала” – тогава казах, че ако действието се развиваше днес, това щеше да е много кратка книга заради напредването на технологиите. Снимките щяха да се изпращат по имейл, информацията щеше да е достъпна с няколко кликвания на мишката. Но тероризмът все още съществува, оръжието си е оръжие и хората продължават да се убиват.

В „Денят на Чакала” всички са професионалисти, докато в „Набелязаните” има ясна граница между добрите и лошите.
–    Да, поставих такава граница. Исках да покажа, че има различни степени в исляма – както по-умерени хора, така и екстремисти. Злото не се определя от религията.

Колко време ви отне за проучване?
–    От първата идея, през пътуването и интервютата – 6 месеца.

Разчитахте ли на интернет за информация?
–    Не. Има прекалено много неточности. Отнема много време за проверка на дадена информация. Предпочитам разговорите лице в лице. Предпочитам да се свържа с експерт и да му кажа какво ме интересува.

Достъпни ли са експертите в тази сфера?
–    Изненадващо е колко е лесно да се говори с такива хора, стига да им отдадеш нужното уважение.

А когато става въпрос за секретна информация?
–    Знаех, че публикувам деликатни неща в книгата. Затова се свързах с точните хора, които да прегледат ръкописа и да видят дали случайно не издавам тайни.

Не ви ли уморяват детайлите?
–    Прекалено многото проучвания винаги са проблем. Трябва да има баланс. Никога не знаеш какво искат читателите. Може за една и съща книга един да каже, че има прекалено много информация и заради нея му е трудно да следи главния сюжет, а друг да каже, че не му стигат детайлите.

Вие сте споменавали в интервюта, че не пишете на компютър…
–    Предпочитам думите да са на хартия, не на екран. Предпочитам да разгръщам страници, вместо да скролвам с мишаката. Когато седна на пишещата си машина, имам историята в главата си и просто я изписвам на хартията. Поправките нанасям с химикалка, а момичетата в издателството лесно ги разбират. Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина!

Какво е работното ви разписание?
–    Работя от 6 сутринта до 12 на обяд. Пиша по 10 страници на ден. Понякога става по-лесно, понякога по-трудно. Преди работих 7 дни в седмицата. Сега съм ги намалил на 6.

Ще бъде ли адаптирана „Набелязаните” в „Холивуд”?
–    Никога не се знае какво може да се случи.

Промотирането на книги рожба на злото ли е?
–    Преди 40 години нещата бяха някак по-нежни. Всичко се случваше в централата на издателството, с чаша шери в ръка. Сега всичко е един голям цирк. Някои писатели са отшелници, а други са постоянно на екрана и човек се чуди кога имат време да пишат. Аз съм по средата. Съгласен съм, че трябва да подкрепя издателите, да им помогна. Кампанията е 3 седмици. С новите технологии, разстоянията вече не са проблем.

Преди бяхте казали, че нямате мобилен телефон…
–    Вече имам. Много опростена машина – за пенсионери.  Рядко го използвам. Понякога в метрото виждам как хората работят с телефоните си и се чудя как се справят с толкова много малки бутони на екрана. Изненадвам се, че не натискат 2-3 наведнъж. Моят телефон има хубави, големи бутони. Използвам го само да се обадя на жена си, за да й кажа, че съм си изпуснал влака.

Какво следва?
–    Книгата е като бебето. Появява се на света с биберона, памперсите и т.н. Трябва да видиш какво ще стане с тази първо, преди да мислиш за следващата.
Книги от Фредерик Форсайт тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

uvo

Салвадор Дали създава шедьоври и за книги

Работата му като илюстратор включва известни произведения Работи дори върху Библията, която излиза в пет …