Начало / Интервюта / Фредерик Форсайт: Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина

Фредерик Форсайт: Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина

Фредерик Форсайт е роден през 1938 г. в Англия. В края на 60-те години на миналия век е бил пилот в кралските Военновъздушни сили, а след това известно време е кореспондент в агенция „Ройтерс”. На български са преведени много негови книги – „Денят на Чакала”, „Дяволска алтернатива”, „Кобрата”, „Ветеранът” и др. За новия си роман „Набелязаните”  Форсайт  говори пред thehindu.com.
–––––––––-

Как се вдъхновихте за „Набелязаните”?
–    В един вестник, не на първата страница, но вътре имаше текст, в който пишеше за операция, в която са убити хора. Замислих се – как са знаели къде са мишените, като се има предвид, че такива хора сменят имена, самоличности, дори рядко спят на едно и също място в две поредни нощи. Веднага се сетих, че има доста повече в тази история от 2-3 параграфа, отделени в новините.

Подобно на „Афганеца”, действието в „Набелязаните” се развива в близкото бъдеще.
–    Обичам да пиша за неща, които се развиват в настоящето.

Вашата кариера започна преди повече от 40 години, нещата много са се променили, но вие си оставате същият.
–    Това е така. Скоро отговарях на въпрос за „Денят на Чакала” – тогава казах, че ако действието се развиваше днес, това щеше да е много кратка книга заради напредването на технологиите. Снимките щяха да се изпращат по имейл, информацията щеше да е достъпна с няколко кликвания на мишката. Но тероризмът все още съществува, оръжието си е оръжие и хората продължават да се убиват.

В „Денят на Чакала” всички са професионалисти, докато в „Набелязаните” има ясна граница между добрите и лошите.
–    Да, поставих такава граница. Исках да покажа, че има различни степени в исляма – както по-умерени хора, така и екстремисти. Злото не се определя от религията.

Колко време ви отне за проучване?
–    От първата идея, през пътуването и интервютата – 6 месеца.

Разчитахте ли на интернет за информация?
–    Не. Има прекалено много неточности. Отнема много време за проверка на дадена информация. Предпочитам разговорите лице в лице. Предпочитам да се свържа с експерт и да му кажа какво ме интересува.

Достъпни ли са експертите в тази сфера?
–    Изненадващо е колко е лесно да се говори с такива хора, стига да им отдадеш нужното уважение.

А когато става въпрос за секретна информация?
–    Знаех, че публикувам деликатни неща в книгата. Затова се свързах с точните хора, които да прегледат ръкописа и да видят дали случайно не издавам тайни.

Не ви ли уморяват детайлите?
–    Прекалено многото проучвания винаги са проблем. Трябва да има баланс. Никога не знаеш какво искат читателите. Може за една и съща книга един да каже, че има прекалено много информация и заради нея му е трудно да следи главния сюжет, а друг да каже, че не му стигат детайлите.

Вие сте споменавали в интервюта, че не пишете на компютър…
–    Предпочитам думите да са на хартия, не на екран. Предпочитам да разгръщам страници, вместо да скролвам с мишаката. Когато седна на пишещата си машина, имам историята в главата си и просто я изписвам на хартията. Поправките нанасям с химикалка, а момичетата в издателството лесно ги разбират. Наречете ме динозавър, но ми се иска някой да пробва да хакне пишеща машина!

Какво е работното ви разписание?
–    Работя от 6 сутринта до 12 на обяд. Пиша по 10 страници на ден. Понякога става по-лесно, понякога по-трудно. Преди работих 7 дни в седмицата. Сега съм ги намалил на 6.

Ще бъде ли адаптирана „Набелязаните” в „Холивуд”?
–    Никога не се знае какво може да се случи.

Промотирането на книги рожба на злото ли е?
–    Преди 40 години нещата бяха някак по-нежни. Всичко се случваше в централата на издателството, с чаша шери в ръка. Сега всичко е един голям цирк. Някои писатели са отшелници, а други са постоянно на екрана и човек се чуди кога имат време да пишат. Аз съм по средата. Съгласен съм, че трябва да подкрепя издателите, да им помогна. Кампанията е 3 седмици. С новите технологии, разстоянията вече не са проблем.

Преди бяхте казали, че нямате мобилен телефон…
–    Вече имам. Много опростена машина – за пенсионери.  Рядко го използвам. Понякога в метрото виждам как хората работят с телефоните си и се чудя как се справят с толкова много малки бутони на екрана. Изненадвам се, че не натискат 2-3 наведнъж. Моят телефон има хубави, големи бутони. Използвам го само да се обадя на жена си, за да й кажа, че съм си изпуснал влака.

Какво следва?
–    Книгата е като бебето. Появява се на света с биберона, памперсите и т.н. Трябва да видиш какво ще стане с тази първо, преди да мислиш за следващата.
Книги от Фредерик Форсайт тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

246728883_1593745517631538_1290808390045525334_n

Декември е време за прегръдка и вълшебна история

Месецът е приказка, която сами пишем Годината си отива, а с това внезапно се присещаме …