Лира Литературно-рекламна Агенция
Джон Грийн е американски писател, роден през1977 г. Автор е на 5 книги. Най-популярните му произведения са „Къде си, Аляска?”(2005 г.) , „Хартиени градове” (2008 г.) и „Вината в нашите звезди” (2012 г.), които са преведени и на български език. Със своя брат Ханк води и видеоблога „Vlogbrothers” в „YouTube”. Каналът му има над 1 милион и половина абонамента. Завършил е колеж със специалност английски език и религиозни учения. Започва да учи в университета „University of Chicago Divinity School” с идеята да стане епископ. През това време обаче работи в болница за деца с животозастрашаващи болести. Опитът му там го кара да спре религиозната си кариера и да стане писател. За theatlantic.com Грийн даде интервю, в което говори за бестселъра си „Вината в нашите звезди” и защо възрастните постоянно подценяват децата.
–––––––––––
Прочетох „Вината в нашите звезди” и тя наистина ме докосна. Темата – деца с рак – е много деликатна. Текстът е състрадателен и интелигентен. Как се вдъхновихте да пишете на такава тема?
– Преди години работих като чирак-свещеник в детска болница и още тогава това заседна в главата ми. Децата, които срещнах, бяха умни, забавни, мрачни, ядосани – хора като всички нас. Опитах се да уловя това. Историите, които четох на тази тема, сякаш ги дехуманизираха. Ние имаме навика да мислим, че някой много болен или умиращ става съвсем различен. Опитах се да защитя хуманността на такива хора. Това е вдъхновението. Но ми беше трудно – отне ми 12 години.
Какво ви притесняваше?
– Бях наясно с факта, че това не е моята история. Не исках да отнема нечия друга история, защото това е нещо, което често се случва с болните от неизлечими болести. Не исках болните деца да се ядосат и да си мислят, че това е още една скапана книга за рак. Опитах се да черпя информация от максимален брой източници и внимавах да не включвам прекалено много лични очаквания. Радвам се, че децата приеха книгата ми добре и са на мнение, че съм уловил правилно доста неща. Това беше най-важното за мен. Освен това се радвам, че се срещнах с толкова млади хора, чиито живот е по-различен от общоприетия. Есенцията на книгата е, че краткият живот също може да бъде добър живот. Плаках докато писах, също.
Има ли реакции, не само от деца, но и от възрастни, които да сте запомнили с нещо по-особено?
– Винаги съм считал себе си за автор на юношеска литература, винаги съм смятал, че моята аудитория е от тийнейджъри. Доволен съм от това. Странно ми е, че получавам писма от 85-годишни баби, които ми пишат с главни букви затова колко им е харесала книгата. Никога не съм очаквал подобно нещо. Вече изглежда, че повечето читатели на „Вината в нашите звезди” са възрастни хора.
Планирате ли да пишете проза за възрастни?
– Не, не се интересувам от това. С тази книга така се получи – по-скоро инцидентно. Аз чета главно литература за възрастни, но нямам намерение да пиша такава. Светът ми се струва доста непривлекателен, особено що се отнася до публикуването и издаването на книги за възрастни. Не ми харесва.
Имате предвид бизнес страната.
– Наблягането на блокбъстъри. Непозволяването на един писател да гради кариерата си с много и различни книги. Ето, това е петата ми книга, но моите издатели ме подкрепят за това, което правя. Ако пишех книги за възрастни обаче, това нямаше да се случи. В тази сфера нямаш 5 шанса, за да напишеш бестселър. Това е нещото, което наистина ценя в света на юношеската литература. Имаш повече шансове.
Книгата наистина резонира с момента на съзряването, в който имаш чувството, че възрастните около теб те подценяват.
– Така е. Проблемът е, че наистина в тази възраст те подценяват. От друга страна обаче, ти не им даваш много причини да не го правят. В колежа имах един страхотен учител, който се казваше П. Ф. Клъдж. Първото, което ни каза, беше: „Може да сте умни, но аз съм бил умен по-дълго”. Този цитат ми изглежда все по-брилянтен с годините.
Вече се работи по екранизацията на романа. Какво е мнението ви?
– Да. Аз съм замесен в проекта. Те споделят с мен всяка страница от сценария, който е брилянтен, нямам много забележки. Освен това слушат внимателно това, което имам да кажа. Опознах сценаристите добре. Изключителен фен съм на режисьора (Джош Буун – бел. ред.). Той разбира книгата в дълбочина. Ангажиран е много с това да е точен спрямо самата история, което е много рядко се случва в „Холивуд”.
Какви са бъдещите ви проекти?
– Сигурен съм, че ви се иска да кажа, че пиша нова книга, но за момента не пиша нищо. Работя доста с „YouTube”. Имаме образователна програма, наречена „Crash Course”, която водим с брат ми, Ханк. Това отнема доста от времето ми. Ще започна скоро да пиша, но не знам кога. Надявам се да завърша нещо в следващите няколко години.
Книги от Джон Грийн тук
