Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
Става дума, разбира се, за едноименния роман, но и за още нещо.
Признавам си, че отдавна не бях чел толкова провокативен и смислено конструиран прозаичен текст от български автор.
Добре разказана и завладяваща история, с мотивиран екшън, нихилистичен хумор, впечатляващи обрати, стройна образна система, ефектен сюжет и премислен критичен патос.
„Апарат” е толкова добър, че чак ми прилича на манифестен текст.
Манифест – химн на едно поколение български творци, които се налагат безапелационно в последните години – Радослав Парушев, Богдан Русев, Людмила Филипова, родено през 70 – те години на миналия век, утвърдило се и доказало качествата си с интересни и продаваеми книги.
Поколение, чувствително различаващо се от предшествениците си, вкл. от мускетарите на българския бестселър – Христо Калчев, Владо Даверов и Александър Томов, което напористо и без комплекси демонстрира своя потенциал, амбицията си да обнови българската проза, правейки я атрактивна и конкурентноспособна на нашумелите преводни заглавия, създаващо книги, неотстъпващи на знаменитите актуални днешни автори от Изток и Запад, оформено и чакащо своите изследвачи, които адекватно и компетентно да откроят присъствието и значението му.
Апаратът в романа е колкото инструмент за разкриване на потайнтие човешки помисли и желания, толкова и инструмент за насилие над личността, средство за изтръгване на признания.
Апаратът е и метафора.
Чрез него лидерът на митичното екологично движение „Хармония” Алекс Полихронов манипулира и държи в подчинение своите последователи, като същевременно е в услуга и на мафиоти като господин Палермо, дискредитирайки чистота на прследваната от организацията му кауза.
„Апарат” е роман за инициацията.
Главният герой Емил проглежда за истините в живота, след като се сблъсква с парадоксите на офшорните измами и инсинуациите на екологичните екстремисти, търсещи ефимерния път към човешкото щастие, обсипан с добри намерения, но винаги водещ към ада.
Емил има мечта – да бъде богат и обичан.
Оказва се, че тя е трудно постижима в България.
Милионер може да стане като открадне фирмата, в която работи, а за любовта си трябва да се бори буквално на живот и смърт до самия отворен финал на сагата.
Емил е съвременният нашенски Кандид, осъзнал, че тук амбициите се преследват с нечестни средства, а Любовта е блян, чието олицетворение в книгата е ефирната и чудно красива Дневна звезда, натоварена като образ със същите идейно – смислови функции като Смъртта в шедьовъра на Боб Фос „Ах, този джаз!”(1979).
„Апарат” е интелигентно и умело написан роман.
Харесва ми критичния авторов сарказъм, насочен срещу консуматорското мислене и господството на Веригите, умелата критика , която отправя спрямо постулатите на неолиберализма и екологичния тероризъм, вещото разкриване тъканта на днешното ни битие, в което гротеската, абсурда , безумния напън за успех и чистите помисли, са омесени в дяволски възел.
Книгата е колкото актуална, толкова и тревожеща.
Тя забавлява, но и стряска, органически вплетена в своята софийска аура, която й стои удобно като кожена ръкавица през зимата.
Впечатлен съм от амбициозния замисъл и начетеността на Георгиев, от желанието му категорично да се утвърди на жанровата територия на романа.
Успял е.
Естествено познавачите на творчеството му ще открият връзки с дебютния му сборник разкази „Будистки плаж”(2008) като атмосфера и образност, а пуристите ще критикуват притъпената редакторска намеса, която е следвало да елиминира някои досадни грешки на стилистично ниво ( повторения на глаголи и лични имена например).
Но това са поправими недостатъци, които не могат да помрачат усещането, че като цяло,”Апарат” е сред най – стойностните достижения в днешната ни литература, а от Васил Георгиев е логично да очакваме в бъдеще затвърждаване на постигнатия успех.
„Апарат“ тук
