Днес, 16 октомври, се навършват 125 години от рождението на Юджийн О’Нийл. Той е американски драматург и писател. 4 пъти е печелил „Пулицър”, получава и Нобелова награда за литература през 1936 г. Стилът му е определян като психологически реализъм. Някои от пиесите му се играят и в България: Злато“ (1920), „Любов под брястовете“ (1925), „Електра в черно“ (1931), „Луна за несретници“ (1943), „Явява се разносвачът на лед“ (1946), „Дългият път на деня към нощта“ (1956) и др. Умира в Рим през 1953 г. Представяме ви цитати от О’Нийл, публикувани в brainyquote.com.
„Когато си на 50, започваш да мислиш за неща, за които не си мислил преди. Мислех, че остаряването е суета, но всъщност е да губиш хора, които обичаш. Бръчките нямат значение”.
„Самотата на човек е неговият страх от живота”.
„Обсебени от приказка, ние прекарваме живота си в търсене на магическа врата и изгубено кралство на мира”.
„Човек е роден повреден. Той живее като се поправя. Лепилото е благословията на Бог”.
„Животът на всеки човек е самотна клетка, чиито стени са огледала”.
„Трябва да бъдеш или тъжен или радостен. Удовлетворението е топла кочина за консуматори”.
„Щом хората измислят боговете, значи няма Бог!”.
„Знаех си, знаех си. Роден в хотелска стая и умрял в хотелска стая”.
„Аз съм толкова далеч от това да бъда песимист… вместо това, въпреки раните си, аз се радвам на смъртта и живота”.
„Страхотна игра е – преследването на щастието”.
„Цензурата е и винаги е била последната възможност на глупаците и фанатиците”.