Лира Литературно-рекламна Агенция
„Бих искал да посветя тези номинации на Норберт Рандов, който почина преди дни. Наградата „Хеликон“ се превърна в ценз на книгите в България”, заяви поетът Бойко Ламбовски на церемонията по връчването на летните номинации за наградата за съвременна българска проза „Хеликон”. Останалите членове журито – Калин Донков (председател), Юри Лазаров, Кристин Димитрова и Андрей Захариев, отличиха Деян Енев за „Внукът на Хемингуей“, Людмил Тодоров за „Шлеп в пустинята“ и Симо Андонов за „Анапеста“. Събитието се състоя по традиция в столичната книжарница „Хеликон-България”.
Награждаването на авторите премина в дух на толерантност. Този път четене на откъси от произведенията нямаше, за сметка на приятелския разговор.
Юри Лазаров по повод „Анапеста” и живеещия във Финландия Симо Андонов заяви, че „не съществува такова нещо като случайност – това важи както за номинираните, така и за членовете на журито. На едните пожела успех и заяви, че ако напишат по-добра книга от „Анапеста”, ще спечелят. На другите благодари не само за труда, но и затова, че ги има”.
Людмил Тодоров бе скромен в благодарностите си и както винаги лаконичен, в амплоато си на „кинаджия”. Андрей Захариев от журито определи „Шлеп в пустинята” като най-добрия роман – диалог, написан с „убийствен сарказъм”. Деян Енев използва случая да произнесе кратко слово за Норберт Рандов, и заяви че на него трябва да се издигне паметник.
Симо Андонов не присъства на събитието, но бе изпратил писмо, в което пише: „Езикът е кръвоносната система на книгата – книгата е нещо живо, което може да погали душата ти, да я сграбчи и да я пусне едва на последното изречение. Аз обичам да сграбчвам душата на читателя“.
Свързани заглавия
Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия”
Всичко за наградата „Хеликон“ тук
