Начало / Критика / За книгите в забраняваните книги

За книгите в забраняваните книги

Книгите са жертва на цензурата от столетия. Миналата седмица беше посветена на забраняваните книги, свободата на словото и защо литературата е била заклеймявана през вековете. Сайтът flavorwire.com ни показва 9 забранявани книги и какво пише за книгите в тях.

 „Некрономикон” от Х. Ф. Лъвкрафт. Това е идеалното въведение в мрачната вселена на Лъвкрафт. Впоследствие терминът „Некрономикон”, който се среща в цялото творчество на писателя, се превръща в нарицателно за всяка книга на злото. И колкото и да се опитва, авторът не успява да убеди обществеността, че това е просто художествена измислица.

„Човекът във високия замък” от Филип К. Дик. В творбата си Дик представя своя персонаж Хоторн Абендсен и неговата мистериозна забранена книга „The Grasshopper Lies Heavy”. В нея пише как всъщност нацистите печелят Втората световна война и САЩ е разделена между Германия и Япония. Показана е концепция на изкривена реалност, която изглежда доста истинска.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. В класическия роман на Сервантес цялата библиотека на странстващия рицар е изгорена в опит да бъде спряно неговото лудо пътешествие. Той обаче продължава битката си с мелниците.

„451 по Фаренхайт” от Ред Бредбъри. В антиутопията си Бредбъри показва свят, в който всички книги са изгаряни. Той пише творбата си с идеята да покаже до къде е могло да се стигне, ако е било позволено на диктатори като Хитлер и Сталин да унищожават литература. По ирония на съдбата именно „451 по Фаренхайт” се бори с цензурата от своето публикуване през 1953 г. до наши дни.

„1984” от Джордж Оруел. В една от най-силните книги, насочена срещу цензурата, е показан антиутопичен свят, в който хора работят това да пренаписват и поправят книги, за да бъдат удобни на властта. Същото се върши и с различни документи. Такива са част от инструментите за промиване на мозъците на обществеността. Всичко това се случва в Министерството на истината.

„Кървави книги” от Клайв Баркър. В признатата поредица в жанр ужаси на Баркър има книга, наречена „The living Book of Blood”, която се пише сама. Това идеално се вписва в поредицата от смущаващи събития, следващи едно след друго в серията.

„House of Leaves” от Марк Даниелевски. Има множество препратки към различни книги, реални и фиктивни, в творбата на Даниелевски. Централна за романа е „Navidson Record” – ръкопис за документален филм от фотожурналист. С напредването на книгата се губите в лабиринта от врати, които водят до никъде.

„Earth’s Holocaust” в сборника с разкази „Mosses From An Old Manse” от Натаниел Хоторн. Показан е свят, в който книгите са бреме. Отново те се горят, в опит на човечеството да се освободи от мрачното си минало. Поуката от разказа е, че ключът е в човешкото сърце, което не може да се пречисти с огън.

„Ръкопис, намерен в Сарагоса” от Ян Потоцки. Произведението на Потоцки показва как една книга може да те подлуди. Френски офицер намира ръкопис, затворен в кутия. Той е писан преди десетилетия, по време на обсадата на Сарагоса през 1809 г. Историята се разказва от цигански вожд, наречен Авадоро, който отвежда французина в свят на демони, духове, луди и други колоритни персонажи, както и техните гледни точки. Накрая офицерът не може да различи реалността от чистото фентъзи.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

picture4

Светлана Дичева: Ако бях политик, щях да слушам внимателно интервютата с творци

Радиожурналистът предлага сега сборник с разкази Познавате кадифения тембър на Светлана Дичева от програма „Хоризонт“ …