Начало / Критика / За книгите в забраняваните книги

За книгите в забраняваните книги

Книгите са жертва на цензурата от столетия. Миналата седмица беше посветена на забраняваните книги, свободата на словото и защо литературата е била заклеймявана през вековете. Сайтът flavorwire.com ни показва 9 забранявани книги и какво пише за книгите в тях.

 „Некрономикон” от Х. Ф. Лъвкрафт. Това е идеалното въведение в мрачната вселена на Лъвкрафт. Впоследствие терминът „Некрономикон”, който се среща в цялото творчество на писателя, се превръща в нарицателно за всяка книга на злото. И колкото и да се опитва, авторът не успява да убеди обществеността, че това е просто художествена измислица.

„Човекът във високия замък” от Филип К. Дик. В творбата си Дик представя своя персонаж Хоторн Абендсен и неговата мистериозна забранена книга „The Grasshopper Lies Heavy”. В нея пише как всъщност нацистите печелят Втората световна война и САЩ е разделена между Германия и Япония. Показана е концепция на изкривена реалност, която изглежда доста истинска.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. В класическия роман на Сервантес цялата библиотека на странстващия рицар е изгорена в опит да бъде спряно неговото лудо пътешествие. Той обаче продължава битката си с мелниците.

„451 по Фаренхайт” от Ред Бредбъри. В антиутопията си Бредбъри показва свят, в който всички книги са изгаряни. Той пише творбата си с идеята да покаже до къде е могло да се стигне, ако е било позволено на диктатори като Хитлер и Сталин да унищожават литература. По ирония на съдбата именно „451 по Фаренхайт” се бори с цензурата от своето публикуване през 1953 г. до наши дни.

„1984” от Джордж Оруел. В една от най-силните книги, насочена срещу цензурата, е показан антиутопичен свят, в който хора работят това да пренаписват и поправят книги, за да бъдат удобни на властта. Същото се върши и с различни документи. Такива са част от инструментите за промиване на мозъците на обществеността. Всичко това се случва в Министерството на истината.

„Кървави книги” от Клайв Баркър. В признатата поредица в жанр ужаси на Баркър има книга, наречена „The living Book of Blood”, която се пише сама. Това идеално се вписва в поредицата от смущаващи събития, следващи едно след друго в серията.

„House of Leaves” от Марк Даниелевски. Има множество препратки към различни книги, реални и фиктивни, в творбата на Даниелевски. Централна за романа е „Navidson Record” – ръкопис за документален филм от фотожурналист. С напредването на книгата се губите в лабиринта от врати, които водят до никъде.

„Earth’s Holocaust” в сборника с разкази „Mosses From An Old Manse” от Натаниел Хоторн. Показан е свят, в който книгите са бреме. Отново те се горят, в опит на човечеството да се освободи от мрачното си минало. Поуката от разказа е, че ключът е в човешкото сърце, което не може да се пречисти с огън.

„Ръкопис, намерен в Сарагоса” от Ян Потоцки. Произведението на Потоцки показва как една книга може да те подлуди. Френски офицер намира ръкопис, затворен в кутия. Той е писан преди десетилетия, по време на обсадата на Сарагоса през 1809 г. Историята се разказва от цигански вожд, наречен Авадоро, който отвежда французина в свят на демони, духове, луди и други колоритни персонажи, както и техните гледни точки. Накрая офицерът не може да различи реалността от чистото фентъзи.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

5197311_b

Никълъс Спаркс отново ни носи приятна изненада със „Завръщане“

Всяко едно завръщане е завръщане към себе си Автор на „Тетрадката“, „С дъх на канела“ …