Начало / Интервюта / Джоузеф Файндър: Ситуацията в България е достоен сюжет за трилър

Джоузеф Файндър: Ситуацията в България е достоен сюжет за трилър

Джоузеф Файндър е роден през 1958 г. в Чикаго. Прекарва по-голямата част от детството си в Афганистан и Филипините, където работят родителите му. След завръщането си в САЩ Файндър се насочва към изучаване на руски език в университета Йейл и специализира руски език и култура в Харвард. Още като студент публикува първата си книга, в която описва връзките между комунистическия Кремъл и влиятелен американски бизнесмен.
През 1991 г. излиза романът „Московски клуб”, в който Файндър описва военен пуч срещу президента Елцин в Русия. Това става шест месеца преди реално да се случи точно такъв пуч.
През 1994 г. Файдър пише книгата „Извънредни сили”, чийто главен герой е внедрен в ЦРУ шпионин на КГБ, заемащ висока позиция. Романът излиза на пазара няколко дни преди разкриването на Олдрич Еймс – един от най-големите шпионски скандали на ХХ век.
През 1996 г. Файндър публикува „Часът нула” – първият в историята роман, написан в официално сътрудничество едновременно с ЦРУ и ФБР.
През 2009 г. с романа си „Изчезнал” Джоузеф Файндър поставя началото на нова поредица с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки. Книгата е номинирана през 2010 г. за най-добър роман от „Международната организация на писателите на трилъри”. На 16 август в кината по целия свят се състоя премиерата на филма „Параноя” по едноименния му роман. В главните роли са Харисън Форд, Гари Олдман и Лиъм Хемсуърт.
Джоузеф Файндър беше любезен да отговори на въпросите на Lira.bg със съдействието на издателство „ProBook”.
––––––––––––––

С романите си предрекохте две исторически събития – военния пуч срещу Елцин и скандала с шпионина Олдрич Еймс. Как го направихте?
–    Всъщност, мисля, че имам три попадения – „Часът нула” описва терористична атака в Долен Манхатън. Това са събития, за които не се радвам, че съм бил прав. Но една от най-приятните ми изненади, когато преминах от журналистическата си кариера към писателската, беше да открия, че хората са готови да споделят с един писател неща, които никога не биха казали на репортер.
Като писател моята работа е да разсъждавам, да спекулирам и да задавам въпроса „Ами ако…” и експертите, с които говоря, почти винаги с готовност ми отговарят и разсъждават, спекулират, заедно с мен. Те споделят слухове или вътрешна информация, които репортерът никога няма да научи или не би могъл да потвърди и да използва. А моята работа е да създам вероятни сценарии с тази информация. Както виждаме, понякога тези сценарии стават повече от вероятни.

Русия очевидно заема важно място в творчеството Ви. Как се насочихте към руския език и култура?
–    Като ученик прочетох Гогол и се влюбих в някои от разказите – най-вече „Шинел” и „Нос”. Достоевски е казал: „Ние всички излизаме изпод шинела на Гогол”, и аз мисля, че това е вярно по много начини. Исках да разбера какво е това място, което е създало такъв автор и такива истории, и продължавах да чета.

Как бихте коментирали казуса с Едуард Сноудън, който е издирван от САЩ, но получи убежище в Русия?
–    Едуард Сноудън не е глашатай, защото неговите действия не са законни. Той не е патриот, защото не остана в САЩ да бъде съден според законите на родината си. Той избяга и това ми говори, че не вярва в Конституцията на САЩ и в правосъдната ни система. Той издаде държавни тайни на Китай и Русия – две държави, които показват незачитане на демокрацията, човешките права и свободата на словото.

Като американец Вие вярвате ли на Сноудън? За Вас той герой ли е или престъпник?
–    Това е доста сложен въпрос. Той може би е трагична фигура, но със сигурност не е някой, на когото да се възхищаваме. Той наруши клетвата, която е дал, предавайки доверието на своя работодател и своята страна. Съдът е този, който трябва да вземе решение дали е престъпник, но той избяга от правосъдната ни система.

Историите, които разказвате в трилърите, базирани ли са на действителни случаи?
–    Някои от романите ми са базирани на истински истории, но по-често аз взимам една ситуация и питам „Ами ако…?”. Ами ако някой се опита да срине световната финансова система? Ами ако някой започне да приема метафората „Бизнесът е война” прекалено дословно? Ами ако някой от онези тиймбилдинги се превърне в истинска ситуация на живот и смърт?
За мен е много важно да разбера предисторията правилно, защото това придава на моите книги достоверност. Хората разпознават елементите от истинския живот в историята и си казват: „Леле, това наистина може и да се случи”.

Защо руските тайни служби успяват да внедрят къртици в ЦРУ? Бедните хора лесно могат да бъдат купени с пари, но тези, които са добре платени и работят в името на демокрацията, би трябвало да бъдат лоялни към страната си. Визирам случая с Робърт Хансен.
–    Алчността и егото са безгранични. Ако цитирам Толстой, колко земя е нужна на един човек? Някои хора никога няма да имат достатъчно пари или достатъчно власт. В случая с Робърт Хансън той е имал усещането, че никой никога не е признавал свършеното от него и не му е давал наградата, която е заслужавал – нито финансова, нито като развитие в кариерата, нито като уважение. В неговия случай парите са били важни, но по-важно е било това като колко важен и значим е искал да бъде възприеман той.

България е от страните, над които Русия има все още геополитическо влияние. Имаме ли шанса да се освободим от „прегръдката” на Големия брат?
–    Да, така мисля, поне докато продължавате да поддържате съюз със силни във военно отношение съюзници, които да подкрепят вашите цели и независимост.Членството ви в НАТО и ЕС е от критична важност.

Мит ли са лошите взаимоотношения между ФБР и ЦРУ?
–    За съжаление, не. ФБР и ЦРУ не се разбират и САЩ са много по-несигурни заради ревността между двете институции и техните битчици. В скорошния случай с бомбения атентат по време на маратона в Бостън ФБР и ЦРУ поотделно са събирали информация, която е можела да предотврати атаката, ако я бяха споделили и бяха дали възможност да се съберат всички парчета от пъзела.

Много автори пишат шпионски трилъри, конкуренцията в жанра е жестока. Бихте ли посочили писателите, които Ви повлияха? Обменяте ли идеи с колегите от жанра?
–    Започнах да пиша трилъри, защото това обичам да чета. Беше вярно, когато бях студент, вярно е и сега. Повлиян съм от почти всеки автор, който съм имал удоволствието да чета. Но краткият списък ще включва Фредерик Форсайт, Робърт Лъдлъм, Кен Фолет, Ерик Амбър, Джон льо Каре и Нелсън Демил, когото с чест мога да нарека свой приятел. Имам много приятели, които пишат в жанра и на които се възхищавам – Лий Чайлд, Лиза Гарднър, Харлан Кобен, Тес Геритсен. Мога да продължа дълго.Но когато се събираме заедно, ние рядко говорим за това, което пишем. По-вероятно е да ни чуете да обсъждаме издателския бизнес или да си препоръчваме модни ресторанти.

София е залята от протести, които започнаха, след като олигархичен кръг се опита да овладее българските тайни служби. Това звучи ли Ви като достоен сюжет за трилър?
–    Абсолютно. Можете ли да ме свържете с някои източници?

Интервюто взе Румен Василев

Книги от Джоузеф Файндър тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …