Лира Литературно-рекламна Агенция
За разлика от бързото и повърхностно четене, което използваме в интернет, внимателното, задълбочено четене може скоро да изчезне, коментира списание „Тайм“, цитирано от в. „Сега”.
Изчезването на този навик може да застраши умственото и емоционалното развитие на поколенията, които израстват и се формират в интернет, а и ще доведе до изчезването на най-важната част от нашата култура – романите, стиховете и други видове литература. Те могат да бъдат оценени само от четящи хора, чийто мозък в буквалния смисъл на думата е трениран да възприема именно тях.
Последните изследвания на когнитивната наука, психологията и невробиологията показаха, че внимателното и задълбочено четене – бавно, с потапяне в текста и съпреживяване, богато на емоционални подробности, на чувства и морална сложност – е особено умение, което е различно от простото дешифриране на думите.
Психологът Раймънд Мар от университета в Йорк и профeсорът по когнитивна психология Кийт Оутли от университета в Торонто твърдят в изследванията си, че хората, които активно четат художествена литература, са способни по-добре да разбират другите хора, да съпреживяват и да гледат на света с техните очи. Тази връзка бе потвърдена дори след като учените изучиха проблема от обратната страна, предполагайки, че чувствителните и способните към съпреживяване хора предпочитат да четат повече художествена литература. Раймънд Мар получи аналогични резултати при по-малките деца: колкото повече книги са им били четени, толкова повече съзнанието им било склонно да възприема намеренията на другите.
Британският фонд по грамотността публикува резултатите от изследване сред 34 910 деца на възраст от 8 до 16 години. 39% от подрастващите четат всеки ден от електронни устройства и 28% от хартиен носител. Сред децата, които четат само от монитор, три пъти по-малко получават голямо удоволствие от четенето и са с една трета по-малко от онези, които могат да посочат своя любима книга.
Мнозинството от младите хора четат прагматично. Литературният критик Франк Кърмоуд говори за разликите между „телесно четене“ и „духовно, възвишено четене“. Според него, ако позволим на децата да приемат „телесното четене“ като единствено възможното, ако не открием за тях вратата на одухотвореното четене чрез настойчивост и практика от най-ранни години, ще ги лишим от много радост, от възможността да облагородят душите си и да обогатят познанията си.
Наблюдавайки привързаността на младите към дигиталните устройства, някои напредничави педагози и снизходителни родители говорят за необходимостта „да се приемат децата такива, каквито са“, моделирайки възпитанието им съобразно техните онлайн навици. Това е погрешен подход. Ние трябва да им покажем един свят, в който те още не са били – света на задълбоченото четене.
