Начало / Интервюта / Питър Мейл: Най-хубавият начин да прекараш една сутрин е да отидеш на кафе с приятел и да изпиете няколко чаши шампанско

Питър Мейл: Най-хубавият начин да прекараш една сутрин е да отидеш на кафе с приятел и да изпиете няколко чаши шампанско

Питър Мейл е британски писател, роден през 1939 г. Той напуска глобалния свят на Лондон, за да се наслаждава на живота в романтичната френска провинция Прованс. Мейл е популярен най-вече с книгата си „Добра година”, адаптирана от Ридли Скот, с Ръсел Кроу в главната роля. Освен „Добра година”, на български са преведени още книгите му „Винена афера”, „Една година в Прованс” . Наскоро излезе и „Отново Прованс”. Предлагаме ви интервю на Мейл, публикувано на paris-expat.com.
––––––––––––––

 

Кога за първи път посетихте Франция?
–    Когато бях на 19, за първи път отидох в Париж. Бях асистент на шефа ми в „Shell Oil” – дефакто му носих багажа. Беше преживяване, което ми отвори очите. Французите, с които правихме бизнес, настояваха да прекъснем в 12:30, за да обядваме. Не ставаше въпрос за един сандвич – това беше обяд, който си спомням още. Ресторантът още съществува. Не бях виждал храната да се представя така. Израствайки в годините след Втората световна война, аз не бях излизал от Англия. Храната беше „сива”, както у дома, така и в училище. Хареса ми начинът, по който французите говорят как се обличат, изобщо цялата им нагласа към живота. Прииска ми се да живея така всеки ден.

Кога решихте, че можете да си позволите да напуснете Англия и да заживеете в Прованс?
–    Не беше комфортно решение от финансова гледна точка. Захванах се с една работа за списание „GQ”, която бях оставил на заден план преди. Освен това в главата ми се оформи идеята за един роман, който да бъде издаден в Англия. Очаквах продажбите от него да ни помогнат да живеем по-добре. Но когато дойдох в Прованс, бях толкова омагьосан от всичко около мен, че изобщо не започнах романа. Агентът ми постоянно искаше да му представя ръкопис. В един момент му пратих няколко страници, като в тях му обясних защо още не съм започнал. Той, заедно с издателството „Knopf”, решиха, че тези мои обяснения са по-добри от идеята ми за роман. Затова ми казаха да напиша още 250 такива страници, като ми осигуриха скромен аванс. Наистина скромен. Впоследствие книгата започна да се продава добре и в момента е продадена в 5-6 милиона копия в цял свят.

Вие сте лондонско момче, градско момче, не ви ли липсва големия град?
–    Аз съм редовен клиент на един бар в Люрмарин. Там трафикът е жесток, пълно е с английски и германски туристи. Там си припомням какво е. Това е и пресечна точка, защото Авиньон е само на 45 минути път, Марсилия – на около час, а Париж – на 2 часа и половина с влак.

Често ли ходите до Париж?
–    Доста често. Със съпругата ми отсядаме в хотела „Montelambert”. Мечтана обстановка. Влизаш и си точно там, където искаш да бъдеш. Близо пък има магазин за антики, за риба, както и месарници. Ходим там вече 7 години. Предпочитам Париж пред всяко друго място. Особено през август – тогава няма парижани. Колкото и да им се възхищавам, по това време от годината градът е най-спокойно, като в същото време са отворени достатъчно ресторанти и музеи.

Какво е виното във вашия дом?
–    Променя се в зависимост от сезона. През зимата обикновено пия „Domaine La Soeumade”. През лятото съм голям фен на розето, например „Domaine St André de la Figuière”. От червените предпочитам „Constantin Chevalier” – вино, което прави мой приятел. Лозите са само на 3 мили от къщи.

Как Франция се отрази на работния ви процес?
–    Вдъхнови го. Без Франция нямаше да имам нищо. Направи ме по-наблюдателен , по-отпуснат и това се отрази на писането ми. Вече съм човек в мир със себе си. Пиша само за неща, на които самият аз се наслаждавам. Оценявам повече малките неща. Не попадам в капана на богатството. Нямам нужда от нова кола. Докато старото „Пежо” работи, всичко е наред. Живея простичък живот. Най-много харча за ветеринарни грижи за кучетата ми. Едно от най-големите удоволствия за мен е да изляза петък сутрин – това е пазарна сутрин. И разговарям с търговците на риба, сирене, цветя. Винаги се натъквам на някой приятел, с който да отидем на кафе и да изпием няколко чаши шампанско преди обяд. Най-хубавият начин да прекараш една сутрин.

Това е много демократична среда.
–    О, със сигурност. Сядам на маса дори с човека, който мие улиците. Това е едно от най-хубавите неща във Франция. Наистина е демократична страна. Никой не се срамува от нищо. Отиваш на футболен мач и всички са равни, независимо дали притежават замък или едва могат да си позволят велосипед.

В „Добра година” пишете: „Никъде по света не можете да сте зает да вършите толкова малко и да се наслаждавате толкова много”.
–  Точно така. Знам, че съм голям късметлия, но поне оценявам този факт. Знам, че звучи доста самодоволно, но в противен случай ще излъжа. Водя страхотен живот и съм повече от щастлив, че го живея.

 

Фотографиите са от личния Фейсбук на писателя

Книги от Питър Мейл тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

223197_b

Отрезвяваща история за България създаде наш хроникьор

И народите имат душа, напомня ни Тони Зарев Неговата „Отрезвяваща история… и други истории” работи …