Лира Литературно-рекламна Агенция
Каталина Събева е собственик и директор на агенция „Антея”, основана през 1992 г. Работила е 9 години като редактор преводна литература в издателство “Галактика” и като преводач на художествена литература от английски език, след което създава и ръководи агенция “Антея”, партнираща си днес с над 50 литературни агенции и книгоиздателства от САЩ, Обединеното кралство, Германия, Швейцария и Русия, голяма част от които представлява изключително за България, Македония и Албания.
–––––––
Вашата агенция представлява едни от водещите издателства в света. Каква е политиката например на „Henry Holt and Company” – една от най-старите американски издателства?
– Политиката на големите англоезични издателства, с които ние работим, е сходна. Те се стремят да лицензират колкото може повече заглавия на нашия пазар, но не на всяка цена. От изключителна важност за тях е какво отношение местният издател ще прояви към книгата им, как ще я маркетира, как ще поддържа интереса на пазара към нея и, в крайна сметка – какъв тираж ще успее да реализира през годините. Ето тези постоянни усилия и професионализъм във времето се ценят повече от еднократния аванс или победа в наддаване за заглавието. Освен това – всички са готови да продават и електронни права за България и нашите договори с всяка следваща година се увеличават.
Кои са най-скъпите автори? Има ли такива, чиито права българските издатели не купуват само заради цената?
– Странен въпрос . Щом и от двете страни има мотивация лицензът да се случи, точно тук влизат нашите умения да преговаряме така, че да го направим възможен. Това е “ висшият пилотаж“ в нашата работа. Понякога остават зад борда някои високо литературни произведения, в които местният издател не е достатъчно мотивиран да инвестира поради ограниченото търсене и не успява да получи подкрепа за тях!
Каква е причината някои нашумели по света писатели да се издават с голямо закъснение на български? Например Джонатан Франзен.
– Отговорът ми на предишния въпрос важи и в този случай. Предполагам, че точно сега са назрели всички условия този лиценз да се случи.
Прави впечатление, че пазарът е залят от т. нар. книги за самопомощ. И на Запад ли е така?
– След успеха на Паулу Коелю и Хорхе Букай например у нас това стана забележителна тенденция. Но по принцип в книгоиздаването отдавна е известно, че художествената литература съставлява само 20-22% от общия обем продажби. Останалите се падат разбира се на учебниците и детската литература, но повече от 35% отиват при така наречения non-fiction, който включва и тези книги. Живеем добре тогава, когато мислим правилно. Тези книги се опитват да помагат на хората да подреждат мислите си, да осъзнават приоритетите си и да си създават продуктивни нагласи за света и живота . Изглежда някои автори умеят да го правят добре, читателите им вярват и ги търсят. Тези автори впрочем свършиха и още едно много добро дело в България. Върнаха към четенето цели слоеве от населението, които не бяха посягали към книга от ученическите си години. Това е пробив. Най-голямата цел на всички, които се занимаваме с книгоиздаване, е да подхранваме и увеличаваме желанието да се чете, стремежът към книгата, вкуса за четене…
Има ли интерес от чуждестранните издателства към български автори? Как може да бъде предизвикан такъв?
– Пазарите , които аз по-добре познавам, англоезичните, са много силно комерсиализирани. Да, те биха имали интерес към български автор при следните условия:
– Ако той се впише в организацията на този пазар, а именно – действа чрез местен агент, с чиято помощ изтъкне причините, поради които неговото произведение ще бъде печеливше за чуждото издателство в най-широкия смисъл на тази дума.
– Ако има свеж глас, пише автентично и завладяващо и докосва общочовешка тематика чрез свой автентичен и оригинален сюжет . (Близко до това описание е например Халед Хосейни.)
И на двете условия отговарят двама български автори, които ние представляваме макар и само за България – Капка Касабова и Мирослав Пенков.
На европейските пазари нещата стоят по-различно. Там обикновено има държавни субсидии за представяне на постижения в чуждите литератури и специализираните издателства търсят добри произведения за превод, които могат да получат тези субсидии.
Тече постоянен дебат „за” и против” е-книгите. В България обаче не всички издателства предлагат дигитален вариант. Какъв е Вашият коментар за това?
– Какво значи „против“ е-книгите? Може ли да си „против“ нещо, което е жива, работеща и развиваща се действителност. Това е още един атрактивен формат за текста, за който очевидно има търсене.
Друг е въпросът, че някои издателства отговорно решават, че няма да присъстват в тази действителност. Те имат своите причини и те сигурно са чисто икономически. Основният проблем на нашия пазар за е-книги е, че той е инфилтриран от безнаказано ширещото се пиратство и хакерство. Нещо повече – предлагането на платено съдържание е нещо като островче в океана от пиратски текстове, качени напълно нелегално, погазващи авторското право , ползващи без разрешение скъпо струващи преводи или дори предлагащи фен-преводи с много съмнително качество. Предполагам, че това е, което възпира някои издателства да присъстват на този пазар – само „за идеята“ да са в крак с тенденциите. ..
Но според мен проблемът не е в пиратството като явление в интернет, а в особения манталитет на тия географски ширини, че „в интернет всичко трябва да е безплатно“. Тоест проблемът е в потребителите . Младите българи постепенно трябва да разберат, че ако искаш да прочетеш авторски текст, ти трябва да си готов да си платиш за него. С други думи – да подкрепиш този автор, твой любим автор, за да може да продължава да пише и да ти предлага още и още предизвикателства за ума и красиви приживявания за душата. Дискутирането на тези неща е най-важното, което трябва да се случва в цялата оnline и offline среда на книгоиздаването и книготърговията.
Какъв съвет бихте дали към онези издателства, които разчитат само на традиционното книгоиздаване?
– Тези издателства и техният избор трябва да се уважават. И все пак аз бих им казала, че само притежавайки електронните права за дадена книга, те могат да накарат нелегалния разпространител да изтегли този текст от пазара. Примери за това вече има. Иначе са безсилни да защитят продукта си.
Какви са прогнозите – краткосрочни и дългосрочни, за пазара на книгите?
– Като продължение на моите отговори на предишните два въпроса мога да кажа следното . След нарастване с по около 40% годишно през последните 5 години световният пазар на е-книги започва да се успокоява. Феномени като „Петдесет нюанса сиво“ доказаха огромната мощ на пазара на хартиени книги. Неговата глобални маркетингови стратегии мултиплицират десетократно и най-големия успех на продажби в интернет. Още повече, че световното книгоиздаване се консолидира и все повече ще обединява сили, за да прави подобни глобални феномени възможни. В момента двата формата в предлагането на текста съжителстват много по-миролюбиво. Безспорна тенденция на пазара на електронни книги е бавният, но сигурен ход на цената надолу. Например само през това лято през юни средната цена беше USD 6.77 а през август тя вече бе USD 6.53. Няма такава тенденция на пазара на хартиени книги.Моето разбиране е, че за да бъде популярен, търсен и жив, този формат трябва да се продава на една минимална цена за потребителя си. Само тогава младите ще бъде убедени да се разделят по-лесно с тези 5 лева или по-малко (за България). Няма да търсят начин да свалят нелегално текста, а ще подкрепят платения електронен пазар и ще го правят редовно, толкова редовно, че той ще получи солидна база за развитие и растеж. Естествено – богато илюстрираните енциклопедии, речници или детски книги правят голямо изключение от тези ценови параметри. В подкрепа на това мое разбиране е една интересна нова тенденция на световния пазар за електронни книги – появата на платформи за ползване на е-книги на базата на месечен абонамент. Предлагането в тези платформи е огромно, а месечният абонамент – съвсем достъпен!
Прогнози за пазара на книги могат да се правят, опирайки се на тенденциите. Но в България никоя институция не изследва тези тенденции. Те се наблюдават и анализират самостоятелно от всяко издателство и всеки има своето независимо „know-how.“ Аз бих могла да споделя част от моето. Книгата е особена стока с два компонента- интелектуално съдържание и икономическа стойност. Първият компонент е водещ, и тези, които разбират това, седят стабилно на пазара и се развиват. А това значи, че интелектуалното съдържание трябва да се комуникира с обществото активно, оригинално и адекватно. Книгата да се представи широко и толкова умно и завладяващо, че да събуди у бъдещия си читател усещане за красивото преживяване и радост за ума, които му предстоят. Това същинско и дълбоко общуване с читателя на всички нива – online и offline – и стремеж да се привлекат нови читатели е най-важната тенденция и най-сигурният начин да бъдеш успешен на книжния пазар днес. Времето на набързо скалъпените издания, хвърлени на пазара да се справят сами, отдавна мина .
В това отношение бих искала да поздравя „Хеликон”. Техните усилия да се представят книгите и четенето в един по-широк контекст, да се приближи авторът до читателя си, да се възпитава вкус и търсене на хубавата книга, са забележителни!
Социално икономическите и политическите условия в България са специфични.Те се отразяват и в книгоиздаването. Обикновено в англоезичния свят първо се издава дадена книга с твърда корица, а няколко месеца по-късно излиза и с мека. Каква е практиката обаче сега, когато има още една възможност – дигиталната? Пропускам аудио форматите, които в България все още не са популярни.
– Всеки пазар има много сегменти. Високият сегмент на пазара у нас просто липсва или е пренебрежимо малък. Но сегментът, потребяващ платено дигитално съдържание у нас, също е малък. Световната практика показва , че този сегмент сериозно съвпада – с над 60% от обема си – със сегмента, потребяващ меки корици и т . нар. trade paperback формат. Тоест – това са едни и същи хора – те потребяват и двата формата и тази тенденция е трайна. Смея да твърдя, че хора, които купуват само електронен формат, у нас просто няма. Както казах и в отговор на въпроса за прогнозите – двата формата съжителстват на пазара напълно миролюбиво, защото всеки задоволява различна потребност и носи различна стойност за читателя. Както у нас, така и по света – това са едни и същи читатели! Не, електронните книги не са заплаха.
За да се четат е-книги е необходим посредник – четец. В богатите държави това не е проблем, но в България не е така. Кога това устройство ще влезе в потребителската кошница?
– Тук ще си позволя да не се съглася с вас. Технологиите и високотехнологичният пазар винаги са с “ eдни гърди напред“ на фона на предлагането на съдържание. Те са двигателят на пазара за дигитално съдържание. Така е в чужбина, така е и у нас. Цените на четците стремглаво вървят надолу. Те отдавна са в потребителската кошница на четящия човек. Рано или късно таблетите, които все още се относително по-скъпи, ще ги последват. Това е устройството, което може да постави текста, който четеш, в един по-широк комуникативен контекст. Но най-новата тенденция, особено сред по-младите, е да се прави всичко чрез един съвременен смартфон. Потреблението на смартфони расте в пъти на година по света, в това число и в България. Едно число, което научих наскоро, ме удиви – притежателите на смартфони в света в момента са над 1.4 милиарда души! Това устройство е най-популярно поради своята многофункционалност. Сигурна съм, че очакваните нови модели ще послужат като още по-мощен двигател за предлагане и ползване на дигитално съдържание.
Любопитно е, че Джонатан Франзен и други известни писатели са категорично против е-книгите. Как си обяснявате това?
– За това има достатъчно отговори в интернет – обективни, субективни, емоционални и финансови. И все пак – нека ви предложа още една възможна гледна точка, моята… Общуването с хартиената книга създава усещането, че общуваш близко и много лично със самия автор. Четенето на електронен текст „отдалечава“ автора , неговото послание идва до теб сякаш през всепроникващото посредничество на „облака“ , на огромното интернет пространство. Това прави текста по-служебен, по-далечен и донякъде лишен от емоционалност. Представям си, че за автори като Франзен, чиито текстове са съкровени изповеди, това може да бъде проблем .
Интервюто взе Румен Василев
