Лира Литературно-рекламна Агенция
Повечето главни отрицателни персонажи в литературата са такива, които веднага карат читателя да ги намрази. Някои герои обаче са по-комплексни, отколкото изглеждат, и макар да са злодеите в историята, печелят симпатии. Сайтът huffingtonpost.com ни дава 9 такива примера.
Сатаната в „Изгубеният рай” от Джон Милтън. Едва ли идеята на Милтън е била да направи Сатаната симпатичен, но така се оказва накрая. Действията му са разбираеми – разбира се, че човек е разочарован, когато го изгонят от мястото, което е наричал дом, и иска отмъщение. Някак си е естествено да подкрепяш този герой в класиката на Милтън.
Хумберт Хумберт в „Лолита” от Владимир Набоков. Да, това, което прави, е противно и ужасно, но все пак Набоков ни разказва историята чрез него. А наративът е толкова добър, че няма как да не харесаш персонажа.
Бърта в „Джейн Еър” от Шарлот Бронте. Тя извършва ужасни неща. Но отново, като в книгата на Милтън, ако се вникне в сюжета, нейните действия изглеждат някак разбираеми.
Разколников в „Престъпление и наказание” от Фьодор Достоевски. Разколников изобщо не е типичен злодей. Макар да извършва зли неща, началните му подбуди са добри, а и накрая сам се предава. Освен това плаща цената за деянията си. На човек му става жал за него в края на романа.
Майката на Грендел в „Беулф”. Беулф убива единствения й син и тя иска отмъщение – коя майка не би искала? След това той я обезглавява и взима главата й за трофей. Някак тъжно.
Лошата вещица от Запад в „Магьосникът от Оз” от Лиман Франк Баум. Първо, Дороти без да иска убива сестра й. Второ, тя се ражда със зелена кожа и остри зъби. Замислете се каква травма е това за едно дете. Впоследствие няма късмет и в любовта. Освен това е активистка за правата на животните.
Професор Снейп в поредицата „Хари Потър” от Дж. К. Роулинг. Това е герой с лоша и незаслужена репутация. Той прави всичко възможно, за да съсипе живота на Хари Потър, но разбираме, че това е заради травми от неговата младост. В последната книга пък се вижда, че Снейп изобщо не е злодей и през цялото време по-скоро е играл роля, отколкото е бил наистина зъл.
Церсей Ланистър в поредицата „Песен за огън и лед” от Джордж Р. Р. Мартин. Тя извършва кръвосмешение, а и прави всичко възможно, за да предпази отвратителния си син Джофри. Но той е нейно дете все пак, действията й са обясними. А и не трябва да се забравя, че съпругът й крал Робърт Боратеон й изневерява постоянно, докато е жив, а баща й я кара да се омъжи против волята й. Церсей се опитва да бъде силна жена в тежки времена.
Моби Дик в „Моби Дик” от Херман Мелвил. Хайде де, Моби Дик е кит все пак! Как може един кит да е зъл!?
