Лира Литературно-рекламна Агенция
С писателите не е лесно да се работи. Често техните гледни точки и мнения предизвикват противоречия и дори скандали. В повечето случаи това е за добра кауза, но има и моменти, в които авторите се държат наистина лошо. Сайтът huffingtonpost.com ни представя няколко такива примера. Ето ги и тях:
Джонатан Франзен. Всички уважават творчеството на Франзен, но неговия характер е наистина тежък. Първо, изказвал се е пренебрежително за Опра Уинфри, а и заяви, че Едит Уортън мразела другите жени, защото е толкова грозна и може да пише само за трагични женски персонажи. Интересен начин да опишеш първата жена, носителка на „Пулицър”.
Брет Ийстън Елис. Елис „блести” в „Туитър” профила си. Освен, че редовно критикува Дейвид Фостър Уолас, който вече не е между живите, той написа за режисьорката Катрин Бигълоу: „Катрин Бигълоу изобщо нямаше да е смятана за интересна, ако беше мъж, но след като е много привлекателна жена, всички я надценяват”.
В. С. Найпол. Той не смята жените писателки за равни на себе си. Те имали „прекалено много сантименталност и тесногръда гледна точка за света”. Найпол допълва: „Когато прочета нещо, параграф или два, веднага знам дали са писани от жена”.
Гор Видал. Недоволството на Видал беше всеизвестно. Той се оплакваше от всички и от всичко. Публични фигури, негови колеги, журналисти. Не понасяше Джойс Карол Оутс, Хенри Милър, Уолт Уитман и много други.
Айн Ранд. Макар да е смятана за класик, припомняме, че Ранд твърдеше, че европейските колонизатори имали пълното право да взимат земята на местното население, както и че да си гей е „неморално” и „гнусно”. Освен това, просто информирала съпруга си, че възнамерява да има афера с един от общите им познати. Изобщо промотираше пълен егоизъм като ключ към щастието.
Норман Мейлър. Мейлър е участвал в много скандали. Върхът е през 1960 г., когато намушква два пъти съпругата си Адел Моралес Мейлър с джобно ножче. След което казва на свой приятел, който се опитва да й помогне: „Махни се от нея. Остави кучката да умре”. Ужас.
Ърнест Хемингуей. В своите мемоари Хемингуей разказва публично как Скот Фицджералд му споделил притесненията си, че след като е срещнал съпругата си девствен, няма да може да я задоволи сексуално.
Мартин Еймис. Преди няколко години Еймис заяви, че само мозъчна травма може да го накара да напише детска книга, защото „нищо не може да ме накара да пиша на по-ниско ниво, отколкото съм способен”. Разбира се, това предизвика недоволството на цяла плеяда детски писатели.
Джеймс Франко. Франко обича да се счита за част от литературната общност, но тя отказва да го приеме напълно. Все пак той е на първо място актьор. След няколко статии, подстрекаващи го да престане да се прави на писател/поет/художник, защото изглежда като глупак, който иска да е артистичен, той отговори, че именно тези, които го критикуват, са истинските глупаци.
Джеймс Джойс.Знае се, че Джойс е бил арогантен. Веднъж поетът Уилям Бътлър Йейтс го пита дали би отделил време, за да прегледа неговата поезия. Джойс му отвръща: „Срещаме се прекалено късно. Ти си прекалено стар за мен”. Припомняме, че Йейтс е носител на Нобелова награда.
Орсън Скот Кард. Много хора смятат, че Кард трябва да си затваря устата и да се съсредоточи върху писането на научна фантастика – нещо, в което го бива. Вместо това писателят често решава да проповядва защо хомосексуалните не бива да се женят. Освен това сравни Барак Обама с Хитлер.
Л. Рон Хъбард. Хъбард се отнасял зле с всичките си деца и с двете си съпруги. Освен това използва религиозното си движение, за да печели милиони от уязвими хора. Също така изфабрикувал цялата история за миналото си пред своите последователи.
Чарлс Буковски. Буковски определено не се е отнасял с респект към жените. Нарича една от своите приятелки, с които в един момент живее – „белокосо хипи” и „стар надут вампир”. Става въпрос за същата жена, от която има дете.
Дж. К. Роулинг. Най-изненадващия член на този списък. Но трябва да припомним, че през 2007 г. тя и „Warner Bros” повдигнаха дело срещу малко издателство заради публикуването на гид за Хари Потър. След което тя се оплака как събитията около делото прекъсват творческия й процес и я карат да плаче. Да не беше подавала дело тогава – един гид по никакъв начин не може да й навреди. Освен това направи драма от разкриването на псевдонима й по-рано тази година, след като спечели милиони от цялата ситуация …
