Лира Литературно-рекламна Агенция
От 13 септември на българския книжен пазар може да бъде намерена книгата на Терез Ан Фаулър „Романът на Зелда Фицджералд”.
Амбициозната красива Зелда е не само модна икона на 20-те години на ХХ в. и част от парижкия артистичен елит в Ерата на джаза, но и балерина, художничка и писателка. Съпругата и муза на Скот Фицджералд преследва собствените си мечти – и когато е пълна с енергия, и когато се бори със своите демони.
Предлагаме ви интервю с Терез Ан Фаулър, публикувано на npr.org.
––––––––––-
Какво ви привлече към тази половина от известната двойка?
– Знаете ли, вдъхновението ме осени някак неочаквано. Отидох да потърся предварителна информация и много бързо осъзнах, че това, което се знае за Зелда, ни най-малко не я описва в пълнота. Започнах проекта с идеята, че тя е просто… нали знаете, лудата разрушителна съпруга на Скот Фицджералд. Всъщност, не знаех нищо за нея. И много бързо разбрах, че е изключително неточно представена в популярната култура. По тази причина колкото повече научавах, толкова по-силно ставаше желанието ми да променя нещата. Това се превърна в мисия.
Това е една история, която препуска през Монтгомъри, Париж, Ривиерата и Холивуд. Периоди на силна сплотеност за Зелда и Скот и после на продължителна раздяла. Колко ви бяха полезни писмата, които те са си писали?
– Писмата бяха изключително информативни, защото това, което получаваш е нещо, напълно нефилтрирано от биографи или дори от доброжелателните приятели, които са ги обсъждали по-късно. В известна степен това е истинският образ и на двамата в тези моменти от живота им.
Значи писмата, които цитирате, са оригиналите?
– Всъщност, не. Писмата са художествена измислица, но духът на оригиналните е запазен.
Тази история изобилства от имена на известни личности. И, разбира се, когато споменем Скот Фицджералд, трябва да кажем и името на един също толкова, а може би и по-известен – и вероятно това е бил проблемът между тях понякога – писател, Ърнест Хемингуей.
– Да, Хемингуей.
Той защо не е харесвал Зелда?
– Първоначално я е харесвал. И интересното е, че писмата на Хемингуей до Скот по това време са изпълнени с много топлина по отношение на Зелда. А после идва моментът, когато топлината изчезва. Знаете ли, Зелда винаги е била леко скептична относно таланта му, но смятам, че не е имала нищо против него като човек, докато… нещо не се е случило. И ако помислим логично, възможностите са само няколко и аз трябваше да реша как да представя това.
Да. Е, без да издаваме прекалено много, но вие описвате Хемингуей сякаш в един момент той си е падал по нея.
– Да. А той си е падал по много жени по онова време.
Тъкмо щях да кажа, че ако е имало увлечение по Зелда, то едва ли е било на преден план в отношенията му с жените.
– Не, не.
И може би е завиждал на Зелда за близостта й със Скот?
– И аз мисля така. Връзката на Зелда със Скот е необичайна за омъжените жени по онова време. Те са били, както биха казали някои, зависими един от друг, а това е било нещо ново за Хемингуей. Неговите приятелства с мъже са били приятелства с мъже. А семейство Фицджералд са били двойка в пълния смисъл на думата.
Трябва да споменем, че тя е била добър писател – много по-добра, отколкото хората са мислели по онова време.
– Съгласна съм.
И може би съпругът й е подхранил това мнение.
– У него има много интересна двойственост, що се отнася до Зелда и писането й. Той е бил горд от таланта й, но може би, защото на нея й е било толкова лесно, а на него постепенно все по-трудно, е било невъзможно да не гледа на нея като на конкурент.
Трябвало ли е Зелда да потърси някой друг?
– Хората обичат да задават този въпрос. По-добре ли е било да го изостави? Те са били двете страни на една и съща монета. По тази причина е много трудно да си представим, че бихме говорили за когото и да било от двамата, ако те не са били двойка.
Фото: gaithersburgbookfestival.org
Свързани заглавия
Утре излиза роман за Зелда Фицджералд
„Романът на Зелда Фицджералд” тук
„Запази ми този валс“ тук
