Лира Литературно-рекламна Агенция
Ако книгите на Питър Мейл се бяха появили през Средновековието, стогодишната война между Англия и Франция нямаше да се състои. Днес ги наричаме литературен пътеводител, гъдел за небцето, наръчник за ценители, кулинарен шедьовър, средство за отмора, впрягайки всички умения на критици и туристи, за да изразим удоволствието си.
Спор няма – светът е превзет чрез храната. И когато врял и кипял в рекламния бранш англичанин, с безспорен писателски талант ни сервира поредната си книга, ние сме доволни.
Защото това е феномен – нито сходните заглавия, нито предъвкването на една и съща тема е в състояние да ни отегчи. Дали защото припознахме нашата страна като идилична провинция, или отключихме естетическите си възможности на европейци, книгите на Питър Мейл са фактор който ни помогна.
“Отново Прованс” е последна от трилогията за Южна Франция. Преди нея са “Една година в Прованс” и “Прованс завинаги”, радващи се на добър превод и още по-добър прием на българския пазар.
Местата и героите винаги са едни и същи, но Питър Мейл е способен да променя перспективата до такава степен, че всеки прочит отправя друг поглед.
“Отново Прованс” преоткрива с жена си след четири години, прекарани в Америка. Нещо не им достига в страната на неограничените възможности, липсва им целият спектър от гледки, звуци и миризми, липсва им човешко общуване. И макар че информацията е обилно полята с вино и френски парфюм, овкусена с маслини и трюфели, гарнирана със сирена, обвита с аромат на мащерка и лавандула, изобилстваща със слънце, тук не всичко опира до храната.
Място на което хората са способни да убият месаря от страст, е същото, в което научаваме как въображемо се гради съвършеното село, или какво усещаме щом посетим “училище за носове”. Повлечени от типичния провансалски пазар с врявата, яркостта, с ексцентричните продавачи предлагащи ту резен сирене, ту хапка тапенада върху препечена филийка, разбираме защо досадното задължение се превръща в сутрешна забава. Театралният подход на автора е закачка към традицията на онова национално самочувстие, вкоренено у всеки французин.
Цяла глава от книгата представлява достоен пътеводител на Марсилия. Обзема ни средиземноморски дух, респектира ни историческа харизма. Визуалното пиршество продължава – с най – прочутото от всички марсилски ястия – рибената супа буябес, невъобразимо ароматна, с коприненогладка консистенция, проблясваща в шафраненозлатисто на искрящото слънце…огладняхте ли вече? Да спрем и да помислим – за какво ни е това. Ако пътуваме за да ядем, по-добре да си стоим вкъщи. За да опознаем света обаче, е необходима малко кулинарна култура.
Питър Мейл я провежда умело и там където прави комплименти, не пести и критика. Той знае че читателят става взискателен към форми приети за даденост. Английският хумор не отстъпва на френската кухня. В този смисъл “Отново Прованс” е наша идеална отправна точка.
Иначе… апетитът идва с четенето.
“Отново Прованс” тук
