Начало / Любопитно / „Хариша и тайните кръгове/ Епизод 4“ от Биляна Траянова (откъс)

„Хариша и тайните кръгове/ Епизод 4“ от Биляна Траянова (откъс)

Веднага щом се развидели тримата се измъкнаха от тясната палатка.
„Да видим какво става.“ – енергично извика Александър.
Изведнъж ведрото му лице се опъна в застинала гримаса. Същото стана и със Стоян. Хариша се стресна. В следващия миг обърна поглед в посоката, в която бяха замръзнали двамата мъже. Житата, които се простираха пред тях, бяха превити.
„Вижте, стръкчетата са огънати, но не са пречупени…“ – Александър Адамс беше втрещен. Хариша усещаше, че нещо много специално се случва в момента. Не знаеше дали е страшно, интересно или просто неизвестно, но застана близо до дядо си, за всеки случай.
Тръгнаха из житата. Наистина стъбълцата бяха огънати, но сякаш в различни посоки. Гарджето поиска да слезе на земята. Хариша го свали. Птиченцето започна да подскача върху огънатите стръкове и да кълве зрънца. Някакво странно привличане имаше на това място.  Хариша прокара длан през върховете на житните класове и усети копринената им милувка. Александър приклекна и леко докосна огънатите стръкове. Оглаждаше наоколо и изучаваше явлението. Всички бяха като хипнотизирани.
Стоян се провикна: „По-добре да погледнем отгоре. Елате!“
Само след минути самолетът излетя. Стоян беше наистина професионалист. Чесната беше самолет, който може да излита и каца почти на всякакъв терен.
Закръжиха над нивата. И тримата гледаха надолу. Беше абсолютно сигурно, че в житата бяха изрисувани огромни фигури.
„Вдигни още по-нависоко! Трябва да видим цялата картина.“ – надвикваше мотора Александър Адамс.
В житата имаше съвършена пиктограма. Самолетът се издигна и Хариша направи снимка през прозореца. Александър Адамс поиска да види снимката на малкия дигитален фотоапарат. Побиха го тръпки. Хариша гледаше изображението през рамото на дядо си.
„Това е!“ – гласът на Александър хриптеше. Приключенец до мозъка на костите си, господин Адамс не намираше думи. През целия му динамичен, изпълнен с вълнуващи открития живот той не беше изпитал нещо толкова мистично и свръх естествено.
„Какво ще кажете, момчета?“ – Стоян гледаше с широко ококорени очи, сякаш искаше да погълне с тях цялата тази изящна картина.
Челото на Александър беше покрито с капчици пот. Хариша извика, за да преодолее шума на мотора: „Кой го е направил?“
Александър повдигна рамене без да продума. Продължаваше да съзерцава снимката, а след нея красивата рисунка в житата.
Пиктограмата в нивата беше точно копие на третата рисунка от картата. Красивата композиция от кръгове приличаше на фигура от калейдоскоп. В кръга имаше още шест по-малки кръга, в които имаше още шест и странно разминати други кръгове, които правеха цялата композиция да изглежда като цветя и лъчи. За дядо и внук Адамс нямаше съмнение, че пътят ги води.
Стоян продължи все така въодушевено: „Ще направя един по-голям кръг, да не би да има и други пиктограми.“
„Чувал съм неведнъж за житните кръгове в Уилшър, но не подозирах, че може да има такива и в България.“ – Александър беше трескав от вълнение.
Хариша попита: „Какво означава житни кръгове, дядо?“
„От години в редица страни по света в житните поля се появяват геометрични фигури. Винаги се появяват по необясним начин. Смята се, че носят информация за сътворението и бъдещето на нашата цивилизация, както и предупреждения за човечеството. Житните кръгове са творения с неизяснен произход. Може би… извънземен… Тълкуват ги като послания, целящи да ни предпазят от самоунищожение, да ни помогнат по пътя на развитието и да ни насочат към обединение.“ – Алексадър Адамс възстановяваше в главата си информацията, на която беше попадал.
Хариша слушаше внимателно. Александър продължи: „Преди около четиридесет години от гигантски параболичен телескоп, поставен в кратера на угаснал вулкан в Пуерто Рико, е излъчен сигнал към съзвездието Херкулес. Сигналът носи шифровано послание: „Ние сме разумни! Ако има във Вселената някой друг освен нас, отзовете се!“
„Дядо, какво е представлявал този шифър?“ – Хариша беше безкрайно заинтригуван.
„Съобщението представлява  картинка от символи. С настоящите си познания учените са изчислили, че това съобщение ще стигне до Херкулес след около двадесет и пет хиляди години.
„Тогава каква е връзката?“ – Хариша полагаше усилие, за да си представи какво е „хиляди години“.
„Няколко години след изпращането на сигнала, в житните поля на различни места по света започват да се появяват съвършено правилни кръгове. Всяка година от неизвестен източник се спускат нови и нови кръгове, наситени с различни геометрични фигури и с все по-сложни композиции. Кръговете достигат до големи размери, някои са с диаметър от петстотин метра. Могат да се видят само от птичи поглед.“
„Вижте това…“ – Стоян се беше вторачил през прозореца.
В житата долу имаше още един кръг. Беше със същата големина като първия. Хариша ясно различи в кръга друг по-малък кръг и знакът „ин-ян“.
„Няма да ни оставят да си починем дори…“ – опита се да пошегува Александър. „Загадките следват една след друга, а ние още не сме разгадали предните. Това е точно за мен!“
„Дядо, супер е, че сме заедно! Май ще се получи добър екип от нас!“ – Хариша беше възторжен, защото дядо му приемаше на сериозно неговата мисия и истински се увличаше от нея.
„Наричат фигурите в полята пиктограми. Това означава „образно писмо“. Житните фигури са изпълнени с математическа точност, появяват се мигновено, сякаш се проектират от гигантски проектор. Засега няма данни за човешка намеса. Виж тази съвършено изрисувана пиктограма.“ – Александър изглеждаше като малко момче в магазин за играчки.
„Дядо, сега вярваш ли ми за светлинния лъч, който видях през нощта?“ – Хариша върна картината в главата си.
„Да, дете мое, вярвам на всяка твоя дума. Винаги съм ти вярвал. А не видя ли малки светещи сфери, които да кръжат в небето?“ – Александър Адамс имаше пред себе си истинска загадка.
„Дядо, не посмях да изляза от палатката. Сега съжалявам, че не се престраших…“ – Хариша се чувстваше неудобно от това, че изпитваше страх понякога.
„Пиктограмите в житата се появяват нощем или на разсъмване. Очевидци твърдят, че всичко става за няколко секунди. И наистина, всички са видели сноп светлина или малки светещи сфери, които кръжат около мястото на изображението.
Детето не забрави да направи снимка на втората пиктограма. Самолетът обиколи и съседните ниви, но други рисунки нямаше.
След около час самолетът се приземи до халето.

 „Хариша и тайните кръгове/ Епизод 4“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Аталанта_корица

Магьосникът Джани Родари с непревеждан досега роман

По книжарниците вече можете да откриете луксозното илюстровано издание „Аталанта“– неиздаван досега роман от италианския …