Начало / Интервюта / Стефан Вълдобрев: Идеята за “Четящият човек” е фантастична и има голямо бъдеще

Стефан Вълдобрев: Идеята за “Четящият човек” е фантастична и има голямо бъдеще

Стефан Вълдобрев е актьор, композитор и музикант. Роден е на 20 май 1970 г. в Стара Загора. Завършва езиковата гимназия ГПЧЕ „Ромен Ролан“ през 1989 г. През 1993 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Тодор Колев и Крикор Азарян. Композирал е оригиналната музика за 65 театрални спектакъла, 10 игрални, 6 документални и един късометражен филм. През 1989 г. прави първите си самостоятелни концерти с групата „Алея Аля“, заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев.
На 10 септември на лятната сцена „Охлюва“ в Бургас ще бъде открит фестивалът „Четящият човек” с концерт на Стефан Вълдобрев и групата „Обичайните заподозрени” (Иван Лечев, Веселин Веселинов-Еко, Стоян Янкулов-Стунджи и Мирослав Иванов).
––––––––––

Ще участвате на откриването на второто издание на фестивала „Четящият човек”. Достигна ли до Вас информация за първото му издание? Смятате ли е, че е той е навременен и необходим?
–    Основната информация първоначално дойде от Юри Лазаров, които ми отправи и поканата да участвам на фестивала. Стана ми интересно, позаинтересувах се, видях програмата на първото издание, разбрах че идеята е независимо какви проекти и изкуства се представят, акцентът и тежестта да бъдат върху литературния първоизточник, върху словото. Бил съм няколко пъти на драматургичното биенале в Бон и Висбаден и съм виждал какво значи цял фестивал да се занимава и вълнува единствено от драматургичния текст. Всичко останало – актьори, режисура, сценография е второстепенно, на заден план. Това прави събитието уникално, чаровно, неприличащо на никое друго измежду Европейското фестивално изобилие. Ето защо смятам, че идеята за “Четящият човек” е фантастична и има голямо бъдеще. Още повече – организиран от марката за изискан вкус и високо качество, каквато са книжарници „Хеликон”. И още повече в Бургас – град, населяван и възпяван от поети-титани, град, който винаги е имал специален статут в литературната карта на България. Като човек, който създава песните си с особен респект към словото, се почувствах поласкан от поканата и за мен ще бъде привилегия да споделя песните си с гостите на фестивала. Мисля, че и аз и музикантите от бандата ще се чувстваме много на мястото си на сцената на Охлюва и ще направим един много зареждащ  концерт.

Защо решихте да участвате във фестивала „Четящият човек”? Вие сте актьор, композитор, пишете поезия. Кое е при Вас изначалното – текстът или музиката?
–    Когато бях в началото на пътя си песните ми бяха по-скоро поезия, облечена в мелодии. В онези години четях много и много пишех. Един малко известен факт е, че първото ми представяне изобщо пред широка публика беше не с музика или театър, а на страниците на вестник “Пулс”, които през 1988 г. публикува три мои стихотворения. Тогава за първи път усетих какво означава израза: “да ти поникнат крила”. После дойдоха и публикациите в “Родна реч” и култовата сбирка на списанието през 1989 г. на “Ангел Кънчев” 5. През същата година направих и първия си авторски концерт с двайсетина песни по мои стихове. След четирите години във ВИТИЗ вече започнах да прекарвам всичко през актьорската призма. Мисля, че така е и до днес. Актьорството е моят център и всичко което създавам – музика, слово, филми е подчинено на него. С времето започнах да навлизам дълбоко и дълбоко в пространствата на музиката, тогава неизбежно поезията се превърна в “текстове за песни”, нещо вторично, но в никакъв случаи маловажно. Напротив – имало е случаи да задържам дадена песен с месеци, само защото не мога да намеря точната дума измежду десетки други. Трябва да съм убеден, че тя е единствената и най-много тежи на мястото си. В общи линии, ако текстът е от, да кажем четири куплета, преди това съм изписал към трийсетина листа с варианти и конфигурации.

Социалнополитическата ситуация в България е доста нестабилна. Младите, а и не само те, масово слушат чалга. За какво трябва да пее един истински артист ?
–    Забелязал съм един парадокс – винаги, когато човечеството е било в нестабилна и неспокойна ситуация, хората са имали нужда от музика за сетивата, а не за ума. Потребност от забава, танци и разпускане. Така е било през 20-те и 30-те, както и веднага след Втората световна воина – 50-те. По-късно, когато светът се поуспокоява и навлиза във фаза на някакво относително благоденствие, настъпва място и за песните за ума. Така през 70-те и 80-те са си позволили лукса да слушат песни с протестна и социална тематика и дори да ги превърнат в мода. Звучи абсурдно, но има някаква логика. Края на 90-те просто хванаха тази инерция и я експлоатираха по най-добрия възможен начин – с изобилие на жанрове, теми, посоки, иновации в музиката. Новото хилядолетие ни споходи с перманентно безпокойство и нестабилност и няма нищо ненормално хората да се хванат за нещо, което не ги затормозява умствено – например R’n’B или чалга. Не се опитвам да търся оправдания, а констатирам един тъжен факт и толкоз. Чалгата ще спре да бъде масова, когато България стане просперираща и уредена държава с богата средна класа. А иначе през това време артистът най-добре е да не спира, да слуша сърцето си, да бъде честен и безкомпромисен, да си опъне шатрата и да си сложи стоката на пазара. Винаги ще има хора, които да оценят нещо истинско.


Какво ще изпълните в Бургас?
–    В Бургас ще изпълним всички възможни хитове от всички албуми до тук: от “Към”, “Обичам те, мила”, “Революция”, “Пансион за кучета”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Мисля, че няма да пропуснем нищо – нито “Рай”, нито “Едно”, “Фойерверк”, “Вълк”, “Към”, “Аз ли съм или не съм”, “Бряг с цвят най-зелен”, “Да”, нова версия на “Обичам те, мила”, един солов блок с акустична китара, в които ще изпълня много стари песни, почти от Бургаския си период :), както и няколко чисто нови парчета – например “Хеликоптер” и “Сняг над Сахара”. Миналата година заедно с бандата направихме едно доста успешно турне от 25 концерта в клубове, големи зали, открити пространства и летни театри. Въпреки че набрахме скорост, трябваше да прекъснем, заради мои филмови ангажименти. След 8 месеца отново се събираме за този концерт на “Четящият човек” и за това моментът е много специален за нас. Най-специален ще е за Стунджи, които на 10-ти празнува рожден ден. Мисля, че събитието ще има страшно позитивна енергия.

През 1999 г. излезе поетичната Ви книга „Катапулт”. Продължавате ли да пишете поезия?
–    Това с „Катапулт” беше по-скоро един скромен подарък, които си направих тогава, с приятелското рамо на Елин Рахнев, Ясен Атанасов и Жоро Господинов. Едно уважение към ранните ми поетични години. Нещо, което си бях обещал. Мисля, че няма да го повторя. Киното, театърът и музиката обемат цялото ми време и вече нито пиша (като изключим текстовете за песните си), нито чета достатъчно.

Трябва ли да има революционна обстановка, за да има се родят добри идеи в изкуството? Чарлс Буковски казва, че трябва да има болка, за да се пише добра поезия, например.
–    При всеки е различно. Моята рецепта е много прозаична, но ще се престраша да ви я кажа – единственото условие е да имам краен срок, иначе нищо не се получава, ще си седя на някой шезлонг със сламена шпка, ще си пия вино и ще съзерцавам.

Какво е отношението Ви към протестите в София? Заражда ли се гражданско общество? Вярвате ли, че нещо може да се промени?
–    През последното десетилетие гражданското общество беше будалкано с молове, кредити, айфони, коли на лизинг, ол-инклузив и всякакъв род приспивателни. Тези номера вече не минават по целия свят. Гражданите изтрезняха и отново искат базисни неща – морал, ценности, чиста игра, ясни взаимоотношения. Политическата класа трябва завинаги да се съобразява с добродетели, които аз наричам трите С – Съчувствие, Състрадание, Съпричастност. Иначе ще бъдат пометени. Преди 6 месеца започнаха процеси, които наистина могат да се нарекат възраждане на гражданското общество. Мисля, че това са хора които не биха търпели никога повече мутри, олигарси, мафиоти, медийни магнати, пишман националисти, функционери, височества и всякакъв род самовлюбени нарциси да си играят с доверието им. Но и тези хора от своя страна имат също големи отговорности. Трябва да не се оставят да бъдат лесно манипулирани, да мислят с главите си, а не с телевизорите, да умеят да отсяват истината от лъжата и да правят верният избор. Аз мисля, че той съществува.

Имате ли усещането, че ние, българите, сме една дълбоко разделена и раздвоена нация? Няколко десетилетия след 1878 г. младата държава е имала национален идеал. Има ли нещо, около което можем да се обединим днес?
–    Да бъдеш почтен. Вечер като си лягаш да чувстваш, че си научил нови неща и си станал по-добър от вчера. Това, което работиш да ти носи радост, за да я даваш и на другите. Да не нараняваш умишлено. Да извървиш пътя си така, че семейството и приятелите и Родината ти да се гордеят с теб. Нещо такова е представата ми за просперираща нация.

По повод на политическата обстановка в страната съгласен ли сте с репликата на Михаил Вешим, че изборът е в книжарниците, а не в бюлетината?
–    И бюлетините могат да бъдат много силен избор, ако са в ръцете на хора, влизали често в книжарница. Но както всички виждаме, не е така, уви

Какво четете и какво слушате?
–    Признавам, че това, което напоследък чета е по-скоро от позицията на човек, търсещ материал за филмов сценарии. Последните неща бяха  “На изток от запада” на Мирослав Пенков, “Физика на тъгата” на Георги Господинов, в колата ми отзад е “Асамтой” на Етгар Керет.   Иначе музика слушам всякаква и постоянно. В последно време Арктик Мънкиз и Едитърс.

В интервю през 2006 г. година казвате, че се опитвате да живеете в паралелна реалност. Днес къде живеете?
–    Половин година в България и половин година по света. Точно през 2006 г. заминах за Прага, където година и половина специализирах филмова режисура. След това започнах да работя в доста международни проекти и да пътувам доста. Композирах музика за словенски, норвежки и няколко чешки филма. Бях на двайсетина световни фестивала с моя документален филм “Манчестър Юнайтед от Свищов.” Тази година бях многократно в Хърватска, където записвах музиката за новия филм на Стефан Командарев със Загребската филхармония. През октомври заминавам за Полша, като член на журито на Варшавския филмов фестивал.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
Вторият национален фестивал „Четящият човек” ще се проведе от 10 до 13 септември в Бургас

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …