Начало / Любопитно / „Македония и Българското възраждане“ от Симеон Радев (анотация и откъс)

„Македония и Българското възраждане“ от Симеон Радев (анотация и откъс)

Българското възраждане от XVIII–XIX век, сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония и неистинността на тезата на западните ни съседи са основни теми в „Македония и Българското възраждане“ – един от големите трудове на видния български журналист, литературен критик, публицист и историограф Симеон Радев.

Симеон Радев (1879–1967) е родом от Ресен (дн. Република Македония). Виден български журналист, публицист, историограф и литературен критик, Радев е известен с многобройните си трудове, сред които са „Строители на съвременна България“ (където се изявява като майстор на българската документална проза), „Това, което видях от Балканската война“ (писана от него като непосредствен участник във войната и свидетел на събитията от 1912 г.) и др. В периода 1913-1940 г. Радев е и пълномощен министър в различни държави.

В „Македония и Българското възраждане“ авторът разисква въпроси от съществено значение в онези години (пък и до днес), сред които: „Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро?“, „Вярно ли е, че българското съзнание в Македония е продукт на пропагандата на Екзархията и на България?“, „Какво е националното самосъзнание на славяните в Македония преди 1870 г. (когато е създадена Българската екзархия) и 1878 г. (годината на Освобождението)?“ и др. Книгата е писана още през 1918 г. на френски език. Целта на Радев е да разясни и уточни за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за първи път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач, по изискване на Македонския научен институт, отчел препоръката на проф. Любомир Милетич.

Самият Радев коментира: „Разбрах от разказите на младите български дейци в Македония, които водиха борбата против сръбското владичество, че тази моя книга е стигнала до тях по тайни пътища и не била без полза както за тяхното вдъхновение, тъй и за опровержението на лъжите, разпространявани от Белград относно македонското минало.“

„Македония и Българското възраждане“ е четвърта книга от поредицата „Спасената история“ на издателство „Изток-Запад“.

 

ПРЕДГОВОР КЪМ ФРЕНСКОТО ИЗДАНИЕ

Християнското население на Македония е било отпреди повече от петдесет години предмет на страстни и шумни спорове сред балканските народи. До Берлинския конгрес (1878) този спор беше ограничен между гърци и българи. Гърците изявяваха претенции върху населението на Македония в името на православната църква, която с течение на вековете се бе отъждествила с елинизма; българите се позоваваха на принципа на народностите.

Минаха много години, откакто историята отсече този спор. Полетът на българския народ, освободен от оковите на фанариотската църква, изтика малко по малко гърците до етнографските граници на тяхното племе. Останките от македонския елинизъм успяха да се запазят само в няколко островчета във вътрешността на областта и на брега на Егейско море.
След като гръцките претенции бяха сведени до своя естествен мащаб, се явиха сърбите.
Сръбската теза датира от около двадесетина години. Тя бе пусната в ход, за да послужи за подкрепа на завоевателните стремежи на Сърбия, която след окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария поиска да търси компенсации в Македония.
Нека кажем в какво се състои тази теза. Сърбите са наистина заставени да признаят, защото това е явно, че македонските славяни сами се наричат българи и имат съзнанието, че принадлежат на българския народ. Но сърбите възразяват, че името българин в Македония е внесено и че българското съзнание тук е изкуствен продукт на Българската екзархия и на българската държава, чиято пропаганда успявала благодарение на незаинтересоваността на Сърбия.

Истина ли е, че българското име в Македония е внесено отскоро?

Няма друг начин да разберем, освен да се обърнем към историята на българите от тяхното появяване на Балканския полуостров. Късо изложение на тази история, в която македонското население е толкова дълбоко вплетено, ние дадохме в тази книга, а читателят сам ще си направи заключение.

Истина ли е, че българското съзнание в Македония е продукт на пропагандата на Екзархията и на България?
И тук отговорът е лесен. Българската екзархия се създаде 1870 г., а свободна България, знае се, съществува от 1878 г. Какво беше преди тези дати националното самосъзнание на славяните в Македония?

Преди основаването на Българската екзархия и преди Освобождението на България македонските славяни печатаха книги, създаваха училища и образуваха национални общини. На какъв език бяха написани тези книги? На какъв език се водеше обучението в тия училища? Какво име носеха тия общини?

Тази книга е историческо изследване върху тези въпроси. Читателят ще намери в нея, ако тя няма друга заслуга, поне лоялно документиране и пълна добросъвестност.

София, 1918 г.                                              Симеон Радев

„Македония и Българското възраждане“ тук

Прочетете още

206707_b

Тайно минало, неизвестно бъдеще

Яна ДУРЖЕВА „Жестока любов“ е книга за болезнената любов. Не онази сладката, която окрилява и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *