Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Странната асоциация, която буди заглавието на тази книга е с незабравимият филм на Бертолучи “Последният император”. Сякаш предупреждава, че не е поредният рецептурник за сантиментални домакини, наводнили литературата напоследък.
“Последният китайски готвач” се оказа бижу. Първо заради темата – азиатската част е по – големия дял от света към който гледаме с респект, понякога с пренебрежение, а най – често, що се отнася до механизмите на тялото, и с надежда. Именно то е овладяно в романа чрез най-естественото човешко действие – яденето.
Формулата на сюжета е банална – китайски готвач с еврейска жилка трябва да опази фамилната (имперска) чест в кулинарен двубой на Олимпийските игри в Пекин. Това е делото на живота му. Следва го неотлъчно американска журналистка, която се озовава там поради иск за бащинство към починалия й съпруг от непознато китайско семейство. Тя е любовта на живота му. Дотук – типична съвременна мелодрама.
Но когато в нея изплува една стара книга с великолепена философия, и всяка стъпка на героите е осмислeна чрез сблъсъка на две култури, текстът натежава в друга посока.
“Последният китайски готвач” се превръща в конфуциански трактат, в игра, или казано по – просто – в добра литература.
Кулинарната част е предела, отвъд който минава читателя с изострен апетит по отношение на себе си. Остава му удоволствието че е изпробвал естетическите си рецептори и е нахранил ума, душата и тялото си.
„Последният китайски готвач“ тук
