Начало / Интервюта / Гоце Смилевски: Писателите загубиха своята мисия

Гоце Смилевски: Писателите загубиха своята мисия

Гоце Смилевски е роден на 9 април 1975 г. в Скопие. Учи общо и сравнително литературознание в университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в родния си град. Продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това пише докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща.
Смилевски публикува първия си роман „Планета на неизкуството“ през 2000 г. Следващата му творба – „Разговор със Спиноза“ – е преведена на осем езика, в т.ч. в САЩ, Словения, Полша, Сърбия, Хърватска, Финландия. С неятой се увенча с изключителна популярност в Европа и отвъд океана. Романът получи високата оценка и на българската публика – както на критиката, така и на читателите с по-изтънчен вкус. Автор е на пиесите „Спиноза“ и „Три малки танцови стъпки през границата“.   За него Джошуа Коен казва: „Млад наследник на Гюнтер Грас и Жозе Сарамаго, Смилевски може да се окаже най-новият представител на една рядка категория хора – жив европейски новелист, който кове завети за бъдещето на своя континент”.
От днес на българския книжен пазар е третата му книга „Сестрата на Зигмунд Фройд“.С нея  Смилевски затвърждава впечатлението от вдъхновените творчески търсения и ерудицията на младия автор. Европейската критика отличи романа с Наградата за литература на Европейския съюз.
––––––––––

Защо избрахте за първата си книга разговор тъкмо със Спиноза, а не с Аристотел или Ницше, например?
–    Спиноза е един от онези философи, които не са търсили широка публика. Той е искал да има читатели, които го разбират. Спиноза е различен философ, който избира да бъде отлъчен от равинския съд и синагогата. И не отива в университета в Хайделберг, Германия, където би могъл да преподава. Той решава да остане да живее в Холандия и да се посвети на философията. Тези два избора, които Спиноза прави – да се посвети на философията и да живее в самота, – са онова, с което образът му ме привлече.

Носител сте на наградата на Европейския съюз за 2010 г., как се промени животът Ви?
–    Влиянието е основно върху издателите – интересът расте. Наградата има и литературна стойност, това е важна награда, защото е създадена да популяризира литературата на Европа в Европа. Знаете – много често две държави-съседки не четат литературата, която създават, а са толкова близки помежду си.

Как Ви забелязаха? И с какво Балканите могат да бъдат фокус в европейската литература?
–    Не мисля, че който и да е регион може да бъде интересен сам по себе си от гледна точка на литературата на издателите. Но много балкански писатели вече са издадени в редица европейски страни. Знам, че български автори също са преведени в Европа – Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова. В Македония са преведени Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Левчев.

Чувствате ли се гражданин на света?
–    Всеки човек трябва да се чувства гражданин на света. Разбира се, че се чувствам гражданин на света, макар че като гражданин на Македония, която не е член на Европейския съюз, имам големи трудности при пътуванията. Спечелих стипендия „Рокфелер“ за Италия, но срещнах трудности с получаването на виза. Сега заради правилата на Шенген и биометричните паспорти можем да пътуваме без виза. Но по-важно е как се чувстваме – аз се чувствам космополитно.

Каква е мисията на писателя днес?
–    Смятам, че писателите загубиха своята мисия. На писането се гледа вече по друг начин. В наше време писането се е превърнало в удоволствие.

Къде е читателят в цялата история?
–    Писателят пише заради читателите, естествено, но не бих променил стила си само за да имам повече публика.

Стига ли Ви писателското поприще, за да се издържате? Повечето български писатели работят като журналисти, преводачи, университетски преподаватели…
–    Писателите, които искат да се издържат с писане, а не са комерсиални автори, могат да кандидатстват по различни европейски програми. Една от тях е „Писатели в резиденция“, аз самият съм бил във Виена, Амстердам, Лаго ди Комо, Женева с подобни стипендии. И български автори печелят такива стипендии – в Ню Йорк се запознах със Здравка Евтимова, нейни разкази ще бъдат публикувани в САЩ.

Какви са мечтите Ви – да филмират книгите Ви, да спечелите Нобелова награда за литература…
–    Мечтая да съм здрав, да остана честен и скромен човек.

Интервюто се публикува със съдействието на издателство „Колибри“

Книги от Гоце Смилевски тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

z26368530IER,Nagroda-literacka-Nike-2020--Zwyciezca-Radek-Rak

Ветеринар стана писател на годината в Полша

Радек Рак се е посветил на фантастиката 33-годишният писател нашумя в родината си с историко-фантастическия …