Начало / Критика / Джон Гришам срещу администрацията на Обама и „Гуантанамо Бей”

Джон Гришам срещу администрацията на Обама и „Гуантанамо Бей”

Джон Гришам е един от най-популярните американски писатели. Известен е най-вече с юридическите си трилъри. Влиятелният „Ню Йорк Таймс”  публикува мнението на Гришам за администрацията на Барак Обама и лагера за политически затворници „Гуантанамо Бей”. Писателят отправя тежки обвинения към несъстоятелната политика на управляващите.
 Ето и текстът на Гришам.

„Преди 2 месеца научих, че някои мои книги са забранени в „Гуантанамо”. Очевидно задържани там са ги поискали, техните адвокати са им ги донесли, но в крайна сметка затворниците не са ги получили заради „недопустимо съдържание”. Стана ми любопитно и проучих кои са въпросните затворници. Единият е Набил Хаджараб, 34-годишен алжирец, израснал във Франция. Научил френски преди арабски. Като малък имал качества за футболист и искал да играе в „Пари Сен Жермен” или друг френски клуб.
За съжаление на Набил, той е прекарал последните 11 години в затвора в „Гуантанамо”, повечето от които в самота. През февруари е участвал в гладна стачка, в резултат на която накрая е хранен насила. Набил е в затвора без да е свързан с тероризма. Живял е в платен пансион в Кабул, Афганистан, на 11 септември 2001 г. Разнесъл се слух, че след американската инвазия в страната, афганистанският Северен съюз избива арабите чужденци. Набил и други като него тръгнали към Пакистан, за да избягат от опасността. По пътя бил ранен при бомбардировка и се събудил в болница в Джалалабад.
По това време САЩ плаща на всеки, който им осигури араби, които не са от града. Набил е продаден за 5 000 долара и така става затворник. В Кабул го измъчват за първи път. Условията там правят „Гуантанамо” да изглежда като църковен лагер. През 2002 г. в Кабул е на място, където все още няма стени, само остри като бръснач жици, които ограждат килиите. Принуден е да спи върху бетон. Храната и водата били оскъдни. Американски войници го бият и влачат по стълби. Други затворници покрай него умират.
През цялото време Набил отрича да има каквато и да е връзка с „Ал Кайда”. Американците нямат други доказателства освен отчаяните показания на други затворници. Някои американски служители смятат, че става дума за сбъркана самоличност. Въпреки това САЩ решават да изпратят всички задържани араби в „Гуантанамо”. На 15 февруари 2002 г., Набил е закаран там, вързан и с качулка. От тогава той е жертва на всичките ужаси там – липса на сън, липса на сетивност, екстремни температурни стойности, дълга изолация, липса на достъп до слънчева светлина и ограничена медицинска помощ. За 11 години не го е посещавал член на неговото семейство. Поради причини, известни само на тези, които движат този затвор, Набил никога не е подлаган на разпространеното там мъчение, при което си връзван, слагат ти кърпа на главата и поливат отгоре с вода. Според неговите адвокати, това е защото той не знае нищо и няма какво да каже.
Според правителството на САЩ, това не е така. Те смятат, че той е бил в пансион, движен от „Ал Кайда”, и е разпознат от други терористи като техен съмишленик. Но никога не е обвиняван в престъпление. На 2 пъти са смятали да го върнат в родината му или да го пуснат. През 2007 г., екип, посочен от президента Джордж Буш, предлага той да бъде пуснат. Нищо не се случва. През 2009 г. екип, посочен от Обама, съветва същото. Отново нищо.
Според стражите Набил е затворник за пример. Винаги гледа надолу и избягва проблемите. Знае перфектен английски и го практикува със своите британски адвокати. Също го знае безгрешно и писмено. Доколкото е възможно, опитва да пази физическото и психическото си здраве. Депресиран и отчаян, Набил се присъединява към гладна стачка през февруари. Това не е първата такава там, но тази привлече най-много внимание. Влошаващото се състояние на затворниците притисна администрацията на Обама в ъгъла.
Положението стана страшно, когато опасността хората там да започнат да измират като мухи станала реална. Какво направи администрацията на Обама? Вместо да освободи тези, за които е доказано, че не представляват заплаха, те решават затворниците да бъдат хранени насила. Набил не е единствения такъв случай. Хиляди араби са изпращани в „Гуантанамо”, сдъвквани от системата там и когато се докаже, че не са опасни, са изпращани обратно в родината им. Разбира се, трансферът е максимално тих и незабелязан, няма публични изявления, няма извинения, няма компенсация, никакви такива неща.
В случая на Набил американските военни разчитат на думите на затворници, които са станали доносници, само за да получат сладкиш, порно или дори време, в което не ги бият. През последните дни администрацията на Обама заяви, че ще изпрати още затворници обратно в Алжир. Много е вероятно Набил да е сред тях. Това ще бъде ужасна грешка. Кошмарът за него ще продължи. Той ще бъде бездомен. Никога обществото няма да приеме човек, бил в „Гуантанамо”, защото ще е смятан за екстремист, член на организация, която е противник на алжирското правителство. Вместо да си признаят, че са грешали, американците ще го изхвърлят на улицата и ще си измият ръцете.
Какво трябва да направят? Какво трябва ние да направим? Първо, признаване на грешката и официално извинение. Второ, компенсация. Данъкоплатците в САЩ са дали 2 милиона долара за 11 години, за да бъде държан Набил в „Гуантанамо”. Дайте на човека няколко хиляди от тези пари, за да си стъпи на краката. Трето, притискане на френската общност да го приеме отново. Звучи лесно, но никога няма да се случи”.

Книги на Гришам тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226478_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (26 април – 2 май)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Глина от Виктория Бешлийска 2. Хора от Катерина Хапсали 3. Дамски гамбит …