Начало / Любопитно / Предговорът на Роджър Уотърс за книгата „Създаването на Pink Floyd The Wall“

Предговорът на Роджър Уотърс за книгата „Създаването на Pink Floyd The Wall“

 След два на българският книжен пазар ще излезе книгата „Създаването на Pink Floyd The Wall“  от Джералд Скарф. Предлагаме ви предговора, писан от  Роджър Уотърс.
––––––––

Помня, че беше 1973 г.; Ник Мейсън беше гледал анимационния филм на Джери „Long Drawn Out Trip“1 по Би Би Си и ми звънна по телефона с думите: „Изгледай го. Мисля, че трябва да го ангажираме за някой от проектите“. Изгледах го. Беше прекрасен и същевременно изящно луд.
Звъннах на Ник и му казах „Този е луд; точно за нас е.“ Не си спомням всичко с подробности – разговора бе преди 38 години; но определено това бе същината му. Събрахме се, значи, в къщата на Ник в Кемдън Таун (или Кемтаун май беше – абе тоя, дето в него няма писта). По това време Джери вече беше станал известен с политическите си карикатури, а саркастичният му стил, безпогрешната способност да се меси там, където не му е работата и да сваля на земята всичко надуто и претенциозно много ни харесваше. Сега той твърди, че отначало не знаел какво да очаква от тази своя първа среща с „някакви си рокаджии“, но се успокоил, като сме се запознали, защото сме били „изненадващо цивилизовани“. Да ви кажа – и на нас Джери ни се стори „тревожно цивилизован“. Почти съм сигурен, че носеше кожух от овча кожа и от ония странни кожени ръкавици с плетка от опаката страна, които човек би очаквал да носят контетата, докато си карат спортните кабриолети (не беше лесно да се изразя така; сигурно не е лесно и за четене, но какво да се прави). Май не е редно да го казвам, но по онова време Джери наистина караше „Остин Хийли Спрайт“ – автомобили, които се наричаха „жабешки очи“. Направо ужасно!
Какво стана ли? Ами той ми каза, че сме го били поканили да ни гледа в Рейнбоу Тиътър във Финсбъри Парк, където очевидно сме свирили „The Dark Side of the Moon“2 (която по онова време още имаше много подходящото второ заглавие „Парче за всякакви видове лунатици“).
Именно там, както се оказа, Джери започнал да харесва нещата, които правим. Не разбирам напълно защо, но тогава имахме макет на немски самолет – ни повече, ни по-малко пикиращ бомбардировач „Щука“, който прелиташе над публиката, окачен на въже, и се разбиваше на сцената в пламъци – нещо като среща между Макс Уол3 и Херман Гьоринг – кой не би искал да го види?
Както и да е, после Джери дойде с нас в едно мизерно малко студио, което се казваше „Юнит“ (звучи като името на някое от децата на Франк Запа4) и се намираше в Кингс Крос (брей, дори аз си спомням, че беше в Кингс Крос). Бяхме отишли там или да записваме нещо, или да репетираме, а Джери реши да нарисува нещо. По това време той вече беше решил да се раздели с овчия кожух и ръкавиците за шофиране в полза на направо прилично кожено яке. Сега вече можеше да станем приятели – и да ви кажа, всичко тръгна от там.

Свързани заглавия
„Създаването на Pink Floyd The Wall“ излиза на български

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.