Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 9 август, се навършват 99 години от рождението на финландска шведскоезична писателка Туве Янсон. Известна е повече с творчеството си за деца, но има книги и за възрастни. Носителка е на медала „Ханс Кристиан Андерсен” за цялостен принос за 1966 г. Освен писателка е и художничка. На български са преведени книгите й „Лятна книга”, „Пътуване с лек багаж”, „Мемоарите на татко Мумин”, „Корабът на вселените” и много други. Представяме ви цитати от Янсон, публикувани в aphorism.ru и goodreads.com.
„Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая”.
„Трябва да се успокоя малко. В противен случай ще избухна от щастие”.
„Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.
„Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.
„Беше особено добра вечер да започнеш книга”.
„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.
„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.
„Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.
„Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни”.
„Човек трябва да използва нощта”.
„Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои”.
„Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.
А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.
„За известно време мислеше да бъде болна, но впоследствие тя си промени решението”.
„София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.
„Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.
„Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.”
„Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.
„Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно”.
Книги от Туве Янсон тук
