Пълно пренебрежение към педагогиката

03.11.2011 Критика

автор: Проф. дпн Руска Бабалова, СУ „Св. Климент Охридск

Темата „Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков” е некоректно зададена

Докога ще се множат грешните предпоставки в системата на образованието и техните негативни последици? Конкретен повод да задам въпроса е приемният изпит по български език и литература, проведен в СУ „Св. Климент Охридски” на 12 юли. Замисълът на темите е израз на професионализъм, но има едно голямо НО. То се изразява в пренебрегването на задължителното съответствие между учебните планове за средното общообразователно училище и обема изискуема информация, притежавана от зрелостниците, за да отговорят на темата за „Пътища на прозрението в разказите на Йордан Йовков”. В този смисъл втората част от формулировката е некоректна.

Именуването на разказите трябва да присъства, а не шокиращото „в разказите на Йордан Йовков”. Те са събрани в три тома и познаването и интерпретацията им в какъвто и да е аспект може да бъде цел на една докторантура или сравнителна монография за придобиване научната степен „доктор на филологическите науки”. Ако компетентната изпитна комисия е преценила, че броят на разглежданите в уроците по литература разкази на Йордан Йовков е недостатъчен за пълноценното разгръщане на темата, вината за това несъответствие не е у учениците. Изработването на учебните планове и програми по съответните дисциплини е изключително отговорна, централизирана, професионална дейност. Тя не търпи грешки. На една от тях са жертва кандидат-студентите на въпросния приемен изпит. Липсата на съразмерност между двете части на темата е фрапиращо.
Максимизираната позиция, в конкретния случай, не е плод на епизодично хрумване. Тя е масова, продължителна практика с вредни последици:

►Подценяване качествата на обучението в средното общообразователно училище. (Изобилстващите му несъвършенства също съдействат за това);

►Амбициозните ученици, с аспирации за постъпване във ВУЗ, се ориентират към дълготрайно „вземане” на частни уроци при университетски преподаватели;

►Едностранчиво насочване към задълбочено и обемно знание, което е в ущърб на останалите учебни предмети;

►Претовареност, с тежки здравословни последици;

►Несистемно учене, което нарушава общообразователната същност на средното училище;

►Неравнопоставеност на учениците при тяхната проверка и оценяване;

►Обезличаване на отличната оценка в училище;

►Ученето по учебници, предназначени за студенти;

►Нарушаване баланса между преподаване и самостоятелна работа на учениците у дома;

►Онеправдава учениците с ограничени материални възможности за успешно представяне на кандидат-студентските изпити;

►Грешки в тълкуването на предимствата и ограниченията в очертаващата се автономия на ВУЗ.

Актуалността на този проблем изисква решаването му от специалисти в областта на „Управление на образованието”. Такава учебна дисциплина от дълги години изучават студентите в специалност „Педагогика” на СУ ”Св. Климент Охридски”. Познания от нейните многопрофилни аспекти трябва да притежават кадрите на Министерството на образованието, младежта и науката, за да не се допускат неиздържани научнопрактически стъпки.

Както е ясно, предпоставките и последиците от едно педагогическо явление често си разменят местата. Разполага ли педагогическата наука с достатъчно традиционни и осъвременени средства за преодоляване на зле тълкувани световни тенденции? Да – ако тя се познава добре и не се обезценява практическата й насоченост. Официалната версия е, че се ценят кадрите със специална педагогическа подготовка, а в действителност тяхното предназначение се изземва от друг вид професионалисти. За съжаление всекидневието ни е наситено със задълбочаващо се пренебрежение към педагогическата наука.