Лира Литературно-рекламна Агенция
Вървят ли ръка за ръка алкохолът и писането? Със сигурност Дилън Томас, Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Джон Чийвър са смятали така. Но дали думите на страниците са не вследствие, а въпреки алкохола? Блейк Морисън от „Гардиън” разказва история за пиенето и писането:
Последните проучвания показват, че смъртта на Дилън Томас не е причинена от алкохола. Това, което неговият доктор в Ню Йорк е взел за делириум тременс, е било всъщност бронхит и пневмония, а инжекциите с морфин само са влошили състоянието на писателя. Въпреки това не е тайна, че Томас е бил закоравял алкохолик. Неговата ранна смърт е причинена главно от години наред нездравословен живот. Може да се заключи, че причината за смъртта на Томас е мит. Но тя идва от един по-стар мит – че алкохолът и писането вървят ръка за ръка. Джон Чийвър казва: „Вълнението от алкохола и вълненията от фантазията много си приличат”.
Историята може да бъде проследена до древна Гърция, където поезията се е рецитирала на партита от пияни хора. В древен Китай също е имало подобна традиция. През ІІІ век е имало поети, които са пили, за да се вдъхновяват. Дали е необходимо писателите да пият? В своите мемоари Кингсли Еймис твърди, че поради факта, че публиката не е пред него, алкохолът му помага да е по-некритичен към себе си и по-смел. Въпреки това Еймис признава, че добрият писател трябва да пише между уискитата, а не докато ги пие.
Американската литература е пълна с автори любители на чашката – Хемингуей, Фицджералд, Буковски, Керуак, О’Хенри, Фокнър, Капоти, Крейн, Джек Лондон и много други. Повече подробности може да видите в новата книга на Оливия Ланг, „The Trip to Echo Spring”. Според нея традицията, свързана с алкохола и творчеството, може да бъде намерена и в религиите. Джон Чийвър нерядко е поставял въпросите защо напиването не е сред греховете, защо в свещените религиозни книги алкохолът е представен като дар от Бога. Вярванията, че пияният е благословен, са вкоренени дълбоко. Пиенето довежда до много състояния – халюционации, делириум и т.н. – които помагат да се избяга от действителността. „Да се напиваш до смърт не ми изглеждаше опасно преди аз да започна да се напивам до смърт”, споделя Чийвър. Писателят в крайна сметка осъзнава, че вече е късно и е пристрастен.
Гените и травмите при детство също могат да подтикнат човек към алкохолизъм. От изследваните писатели в книгата на Ланг само Тенеси Уилямс признава това: „Защо човек пие? Има две причини: 1. Изплашен е от нещо и 2. Не иска да срещне истината”. Алкохолиците често имат навика да отричат своя порок.
Прозата сякаш предразполага към приемане на алкохол. Все пак художествените измислици са един вид лъжи, а човек лъже повече и по-добре, когато е на градус. Но дори Фицджералд, признат любител на чашката, казва, че не можеш да пишеш роман под въздействието на алкохол. „Кратък разказ се пише с бутилка. Но не и роман – нуждаеш се от менталната скорост, за да поддържаш съспенса и сюжета”. Кингсли Еймис пък твърди, че пиеса също не може да се пише, ако не си трезвен.
В руската литература основното питие е водка. Толстой и Достоевски са приемали големи количества от тази силна напитка. Достоевски признава за пагубното й влияние: „Руският бог се е предал, що се отнася до евтината пиячка. Хората са пияни, децата са пияни, църквите са празни”. Чехов пък е бил раздвоен между познанията си в сферата на медицината и тези, касаещи човешката природа. Често Чехов се отнася към алкохола с хумор.
Хемингуей е виждал издържането на голямо количество алкохол като признак на мъжественост. Той нерядко се е оплаквал от Фицджералд, че се напивал прекалено лесно. Папа смятал приемането на много концентриран алкохол за нещо нормално и полезно. Той вярвал, че пиенето му помага за повече идеи.
Предложението на Еймис за чашка на бюрото, след като работата е приключила, е за тези със силна воля. Джек Лондон не е бил от тях. Той си поставял за цел да напише 1 000 думи на ден и се възнаграждавал с питие, когато достигне половината. Впоследствие не можел и да започне без чашка. Първо човекът си взима питие, след това питието взема човека.
Защо пият писателите? Защо пият хората по принцип? Страх, бягство от действителността, скука, самота, хедонизъм, пряк път към еуфория и т.н. Еднозначен отговор не може да бъде даден. За нас това, което трябва да има значение, са думите на страницата. И повечето от тях са там въпреки алкохола. „Пиеш като риба, пишеш като ангел” би била добра епитафия. По-вероятно е обаче да стане така: „Пиеш като риба, пишеш като риба”.
