Лира Литературно-рекламна Агенция
Деймиън Уолтър публикува текст в „Гардиън”, в който обяснява, че въпреки нововъведенията, класическите книги си остават най-добрата интерактивна медия, а новите им дигитализирани издания само понижават качеството на самите творби. Ето и какво сподели Уолтър:
„Всяка нова вълна на технологията носи своите технически проповедници, които ни казват как вече няма ни се налага да се занимаваме с тези стари и прашасали книги и техните уморителни думи. Една от последните поличби е „iPad” с неговия блестящ екран. През последните месеци излязоха модерни варианти на „Тридесет и деветте стъпала” от Джон Бюкан и „Мечо Пух”. Оказа се обаче, че новите издания, с куп приложения в себе си, само направиха истинските творби по-тъпи.
Може би ние, читателите, просто не сме достатъчно умни, за да оценим откритията на двадесет и няколко годишните разработчици на приложения. Аз, като всеки друг, често отивам да видя какво ново предлагат в магазина на „Епъл”. Но упорстващите твърдения за смъртта на книгите просто няма как да са верни.
В процес сме на прехвърляне на книгите от хартиен на електронен носител. Въпреки всичко, това, което четем, продължава да бъде едно огромно количество от думи, което има своето начало и край. А не т.нар. интерактивни добавки, като изскачащи от текста картини и клипове, които само предполагат читателя да направи някоя глупост и да унищожи цялото преживяване, свързано с четенето на въпросната творба.
Да споменем и видеоигрите. Те ни пренасят в 3-измерни светове, в които можем да преживеем всяка история, която пожелаем. Само че ние живеем в свят, който ни дава толкова възможности за интерактивни преживявания, че само се объркваме повече. Затова се обръщаме към хора, които знаят какво да правят с въображението си – писателите.Да бъдеш писател е далеч по-трудно от това да бъдеш програмист. Защото работиш с език, далеч по-комплексен, с повече нюанси и далеч повече мощ от „Javascript”. Хардуерът е човешкият мозък, продукт е еволюцията в света, а операционната система е човешкото съзнание. Връзката между читателя и писателя е най-интерактивното нещо, което може да съществува.
Това е взаимоотношение на едно въображение с друго. Но изисква усилия. Да се чете, и то много. Не става със седене и натискане на копчета, както при видеоигрите. Всички нови дигитални джаджи искат да застанат на пътя на езика. Но когато опира до романите, единствената работа, която „iPad” има, е да осигури платформа за четене. След това да се разкара от пътя и да остави езика да си върши работата”.
Свързани заглавия
Революционни е-книги бяха представени на Панаира на книгата в Лондон
