Лира Литературно-рекламна Агенция
На 4 април 1890 г. поетът Цани Гинчев (1835-1894) пише писмо на Иван Шишманов, председател на комисия в Министерството на просвещението, която отговаря за учебното съдържание и точно приема промени в него. Публикуваме писмото на бившия окръжен училищен инспектор Гинчев, цитирано в дневника на известния филолог, преподавател и министър на просветата от 1903 до 1907 г. Шишманов, заради актуалността му и връзката с днешните разгорещени дискусии по същата тема в българското образование. Ето какво гласи то:
“Едно нещо се изисква сега от вас – да се намали материалът в долните три класа на гимназиите, т.е. паралелните кръгове да се изхвърлят и тия науки да се учат в горните класове сериозно, а не детински, които повече затъпяват детския ум, отколкото да го изострят: детето не е способно за тях, възрастта му и умствените му сили не му позволяват – не може да ги разбира, и най-после се отчайва и всичко пропада!… Бога ми, мене ми е жално да гледам децата измъчени и бледни като смърти.
А това ли трябва да бъде целта на учебните ни заведения?… Знаеш ли, че има много хора, а особено от учителите, на които децата подрастват за в отделенията и те се боят от днешните програми да си дадат децата в отделенията?… Отделенията са пак безбожно претварени и обтрупани с всевъзможни, един от други по-неразбрани учебници… Нашият гешефтарлък и тука си е забил гагата и книжарите от тия убийствени учебници си пълнят касите богато-богато… знаеш ли колко хиляди такива учебничета се разпродават?… – А децата, като постъпят в гимназията, не знаят да четат и пишат, а астрономия, физика, химия и т.н. ги учим!… Четене, писане, смятане и някои практически понятия без книга разказвани само на децата – стига. Нека им остава време да играят и растат. Това, дето го учат в отделенията, аслъ и не може да им послужи за основа. Тая предполагаема основа, понеже не я разбират децата, в класовете трябва да я рушиш и да зидаш изново… А знаеш ли колко е пършиво да събаряш основа, да чистиш и полагаш втора?… Време е вече да се погледне с по-сериозно око върху това нещо, че инак ще изкормим младото поколение…
Това го изказвам с душевно състрадание към ония невинни душици, които мъчим като инквизитори и им тъпчим стомаха с такава сурова каша, която не може да се премели…”
Шишманов коментира писмото на Гинчев така:
“Неговата любов към младото поколение, неговата способност да чете в детската душа бяха удивителни. Затова той бе обожаван от своите ученици, от момчета и момичета. Често той критикуваше гимназиалните програми, че са претрупани с всевъзможен научен баласт. Него го болеше, че децата се измъчват и ходят бледни като смърт. Няма съмнение, че Гинчев отива много далеч и оборва принципи, които не са току тъй въведени безразсъдно и в нашите училища – върху претрупването на гимназиалните програми, върху целта на народното училище, върху концентричните кръгове (става дума за това, че един и същи материал се изучава първо в началните класове, а след това и в горния курс – бел. ред.) могло би например още да се спори. Но не трябва да се забравя, че Гинчев не критикува с хладния разсъдък на теоретика, а с горещото и чувствително сърце на филантропа… Претрупаността на учениците, от която не само Гинчев, но и много други се оплакват, зависи повече от неопитността на лицата, които прилагат програмите, отколкото от самите програми.”
